KURO OBI SEMINAR

ko7

Черния колан – една заветна мечта за всеки един, който практикува бойни изкуства. Всеки един е затаявал дъх от грациозните движения на майсторите в бойните изкуства, който с уникално чувство за контрол и отмерени удари след което следва незабавно хвърляне. Много пъти ти се иска да бъдеш част от именно от този “танц”. Но много малко си дават сметка, че зад всичо това стоят дълги часове на тренировка и осъвършенстване. Когато чуеш “ЧЕРЕН КОЛАН” винаги си представяш този боец….. но когато опиташ неговия път…. нещата не изглеждат толкова лесни – дори напротив изглеждат много сериозни дори понякога невъзможни. “Черния колан е онова чувство което те кара да не се отказваш. Това не е награда а е отговорност. Отговорност за това, какво става в залата и за това на какво техническо равнище са останалите покрай теб.” – това са думи на Шихан Радев в началото на семинара. Семинар, който беше ориентиран повече към напредланите и към дан степените. Много техники, много тънкости, много история и не на последно място – удоволетворение от всичко което се случи там. Техника с неправилна дистанция – не работи, правилана дистания без правилна позиция – не работи, правилан позиция без дух – не работи, Дух без желание – не работи…… И всичко това подкрепено с конкретни примери. Може би формулата Желание – Дух – Позиция – ДИстанция – Техника те кара да се замислиш на безкрайността и спираловидността на всяко е дно движение и на всеки един следващ ход. Кръг, който се променя в спирала… И няма начин да не направиш аналогията с черния колан, ойто е избелял от опит, и кръгът, който образува след като се върже на кръста – осморката симвл на безкрайност. Един наистина критичен семинар към нас. Семинар който ни завърна в началото, и ни показа колко важно е да се сещаме много по често за това, през което сме преминавали в годините. Повторние, повторение, повторение… докато започнеш да виждаш някъде в бъдещето този майстор, който прави именно онези грациозни и точни движения, силни и скоростни хвърлания – такива, каквото ти винаги си мечтал.

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.