Yamabushi 2011

y2011

Очакването на бъдещето, е нещо което има особена стойност.
И най – вече се когато знаеш че ще бъдеш някъде с приятели.
Премерваш риска, и се впускаш в приключението. Приключение наречено ЯМАБУШИ.
Родопите са наистина една красива и не толкова добре достъпна планина, но всичко надмина нашите очаквания още с изкачването и с автомобилите. Криволичещите пътища не даваха възможност да развием скорост, но ни даваше възможност да видим една божествена красота сътворена от майката природа. Паркирахме колите (силно казано), до където можеха да минат и след това продължехме пеш към мястото където щяхме да устроим нашия лагер. Селцето беше хем замряло, хем някак си живо. Къщите които бяха празни като че ли ни приканваха и ни се радваха че сме дошли да ги видим. Преминахме през поляните и китите мостчета и най – накрая стигнахме до двора на къщата….. Двор, който изглеждаше празен, очакващ само нас. Разпределихме мястото за палатките и се заловихме да организираме лагера. След около 40 минути всичко си беше на мястото и дворът сякаш светна, като че ли ни очакваше от много време насам. Разделихме продуктите, приготвихме вечерята след което се разприказвахме на дълго и широко за всичко което ни предстоеше…… Бяхме погълнати от тишината на планината…. поточето като че ли ни се радваше….. Вятъра….. шепнеше и обявяваше вестта за гражданчетата дошли тук….. А звездите….. звездите бяха невероятни – само там могат да се види това прекрасно Небесно Царство на безбройните Звезди и планети…. Легнахме да спим доста късно, но песента на природата ни приспа много бързо. Станахме много рано – пълни със сили и очакване. Кросчето до разклона ни дойде добре. За около час и половина непрекъснато движение бяхме обратно в лагера. Студената вода за добро утро, дишането на чистия въздух си оказаха влиянието – бяхме готови вече за деня. Следваше тренировка КОБУДО. Нови неща, нова система за нас, завладяваха съзнанието ни. Физическата подготовка, ни караше да се чувстваме изцедени, но все пак знаехме, че всичко си има някакъв смисъл…. Закуска и лекции. Лекции от всякакво естество – Енергии, Чакри, Меридиани, Медитация, КАППО, Първа помощ, Възли, Мудри, Принципи на оцеляване в гористи местности – интересни и полезни неща. Следваше обяда а после в гората за дърва. Това си беше необходимо за приготвянето на храната. Не можехме да разчитаме много нито на електричеството нито на газовите бутилки. Просто си набавяхме дървата сами – паднали и изсъхнали дървета, които ги нарязвахме и носихме до лагера. Следваше пак лекция, но този път съчетана с много практика на това, което сме учили сутринта. Очакваше ни следващата тренировка отново КОБУДО. По някога я замествахме с джу – джуцу, но тези случаи бяха рядкост. След това вечеря и …. медитация около огъня за около час. Момента в който оставаш сам със себе си, и премисляш деня си, дори и живота си и очакваш всичко да се повтори другия ден и да бъде по – интересно …. и така цели 10 дена, без да ги усетим. Промяната в графика бяха и двата похода високо в планината, къде всичко се виждаше като на длан. Най – красивата част на Родопите. Но дори и там научавахме много за видовете растителност, за отровните и ядливите растения и плодове, за начините на придвижване в планината. А на върха – пак се връщахме към нашите лекции. Когато си там, и погледнеш всичко в крака си се чувстваш толкова нищожен пред природата нищо че си на върха на хранителната верига…. Осъзнаваш, колко много може да ти даде един такъв досег до природата, нещо което си усещал подсъзнателно, но сега го изпитваш на гърба си и усещането е съвсем друго. Наистина осъзнаваш много неща за себе си.
Едно красиво преживяване, една красива Планина, заедно с много сериозни и всеотдайни приятели.
Изживяване, което не може да се опише – а трябва да се усети, колкото и банално да е това. Банално но истина.


“Хареса ми атмосферата, мястото, природата, изпълнена с енергия, която е повече от прекрасна, разнообразните тренировки и почивките между тях. Харесват ми и хората до мен с които споделям тези хубави моменти, за което съм и много благодарна. И ще дойда ПАК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!” Моника


“Отлична, уникална локация, изпълнена с тишина и симфония на Природата, балансирана програма на лагера, непосредствен контакт с Природата от която се учи много, сблъскване със собствени бариери, страхове и тяхното превъзмогване, много смях и приятни емоции.” Синиша


“Тръгвам си с напълно позитивни впечатления от лагера. Не мисля, че трябва да има нещо повече или че нещо не е достигало. Ямабуши си е нещо особено и е вече част от моето мислене.” Георги


“Натоварващ физически, но разпускащ психически беше този лагер. Отлично настроение, много смях. Лекциите ме грабваха и ме караха да осъзная много неща за себе си.” Иван


“Кобудо е нещо ново за мен. А и мястото на лагера, хората около мен ме караха да се чувствам удовлетворен. Целия лагер бе едно истинско преживяване за мен и аз ще се радвам много да идвам на всеки лагер тук.” Иван Асен


“Едно истинско изживяване, което ми показа колко много имам да уча за живота. Родопите – това е една сбъдната мечта за мен, която смятам да превърна в традиция.” Вели

“Откъснати от цивилизацията в сърцето на балкана, без технологиите, без които иначе не можем, се отдадохме на чистия въздух, тренировките на поляната, красивия пейзаж, обучението.” Илхан

“Радвам се, че заедно изкарахме тези десет дни. Заедно отворихме душите и сърцата си, за да можем да усетим пулса на Природата – Пулс от който сме дошли и където ще се върнем след време. Благодаря ви за доверието и че бяхте с мен, точно на това толкова важно за мен място. Най красивата и най – уникалната част от Родопите” Камен

Най – лошото на този лагер беше, че и той свърши и трябваше да се приберем към цивилизацията. Но сигурен съм – не същите. Променени повече или по – малко, но все пак променени. Може би малко – по добри и по – спокойни хора.
А Родопите са вече една неразделна част от нас.

За вас събра, обработи и разказа К. Радев