Що е войн..

403772_342123185811822_148420548515421_1220675_177401587_n

Едно е абсолютно сигурно, че на този въпрос не може да се отговори кратко и еднозначно. В общественото съзнание, понятието Войн, най-общо се дели на две основни групи.

Войн във физическият смисъл на думата и Войн в духовният смисъл на думата.

Основната идея която се влага, когато се спомене понятието „Войн” , и се има пред вид физическият смисъл на думата е за агресивен човек които е влизал или влиза в сражения или битки.

Във физическият смисъл на думата, обществото има пред вид хора, най-вече от военните и полицейски професии /войници, командоси, летци, моряци и др./,които са участвали или участват в сражения, акции или чуждестранни мисии, защото няма как да си Войн а да не си воювал. Тук искам да уточня един много важен момент, под „воюване” разбирам това, когато отсрещната страна отвръща на удара, или с други думи, когато „воюването” тече в двете посоки. Но да имаш склонност към агресия, да влизаш в сражение, да рискуваш животът си, да видиш смъртта в очите, да усетиш страха и при всичко това, да не изпитваш уважение към хората, да не зачиташ личното им право, означава, че си или социопат , войнстващ и безмилостен, или боец. А боец не означава Войн! Това са две различни понятия, две стъпала в човешкото самоусъвършенстване по Пътя на Война, като стъпалото на Война е по-високото.

Във втората категория,където „Войн” се асоциира с духовният смисъл на думата, влизат всички хора, които са с достатъчно издигнато самосъзнание за да воюват на първо място със себе си, със собствените си слабости. Тази битка продължава докато човек е жив и е изключително трудна. Характерно за хората от тази група е, че на определен етап от своето духовно развитие /ако преди това не са се отказали от битката и така са спрели развитието си/, осъзнават че са Войни, знаят срещу какво воюват, наясно са кои са и на къде са тръгнали, или с други думи те са осъзнали себе си. От този момент нататък, тези духовни Войни започват да чувстват мисията си, започват да служат на идеал, който надхвърля личният им интерес в полза на общото. За да стъпят на духовният път, обаче, те трябва да са минали през огъня на истинската битка, /да имат реален житейски опит/ , която се явява катализатор на вътрешната нужда, да тръгне човек по пътя на самоусъвършенстването.

Ако обаче, човек се придържа само към едната от двете групи, той не може да бъде истински Войн. Защото дори всеки ден да влиза в битки и да се сражава, и по този начин трупа житейски опит, ако няма знанието да осмисли този опит, той не може да го превърне в нещо което да му дава „сила” , не може да го превърне в мъдрост. По същият начин е и с духовната група. Ако ще човек да е прочел и цялата Александрийска библиотека, ако не е стигал „до ръба” и не е имал вътрешната нагласа да го премине , ако му липсва личният житейски опит, постигнат по „трудният начин” , чрез който да „пресее” прочетеното, той никога няма да може да стигне до същността на това което чете и то да стане част от него.

Ето защо Миямото Мусаши казва, че „пътят на Война е двойният път на меча и на перото и, че ако човек се придържа към тези две части от пътя, той може да стане Войн и без да има дарба за това” .

Има и една трета група. Тя е сбор на първите две и в нея влизат Войните

които аз имам пред вид когато споменавам или пиша думата Войн. Тази трета група включва основните характеристики на първите две, плюс допълнителни качества, които дават един много по-различен образ на Война, от общоприетия.

Да, и тези хора са агресивни защото не са овце, ако им ударят шамар по едната буза те няма да си дадат и другата а най-вероятно ще изтръгнат ръката на този, който им е посегнал. Защото не можеш да спреш насоченият към теб юмрук, нож или куршум с молитва. Но освен агресия, в тях същевременно има уважение, зачитане и толерантност към хората , което променя степента на съзнанието им, а това вече ги прави Войни!

Друга отличителна черта на истинският Войн е неговата „мания” да бъде безупречен. Ето това е причината, поради която един Войн се интересува от области които на пръв поглед нямат нищо общо с войнския път . Освен, че тренировката е част от ежедневието му, освен, че се упражнява в типичните за неговата област дисциплини като боравене с оръжие, бойни изкуства и др. подобни, истинският Войн се интересува и от изкуство, етика и морал. За него не е без значение поведението му в обществото. Възпитанието при истинският Войн е издигнато в култ, защото за него всичко това е шлифоване, уравновесяване, хармония между твърдостта на боеца и възпитанието на кавалера. Истинският Войн съчетава в себе си, възпитание, нежност, чувствителност, твърдост и агресия. И за да може да балансира между всичко това, Войнът постоянно работи върху самоконтролът си.

Истинските Войни са хора които са влизали и са готови да влязат в сражение или битка, винаги когато се наложи. Виждали са смъртта в очите, знаят какво е страх и правилно са оценили това чувство, като са направили страхът свой приятел. Тези Войни поемат пълна отговорност за думите и постъпките си, имат силата да бъдат състрадателни, проумяли са, че не са нищо по-специално от всичко което ги заобикаля, избавили са се от илюзията,че са най-умните, най-силните и изобщо всичко „най”. Прозряли са , че са невежи, слаби, ограничени, страхливи и примитивни и точно защото са проумяли всичко това, точно защото са имали смелостта да се изправят пред самите себе си, са решили да се самоусъвършенстват, да се учат и да се борят за да станат по-добри , а за това се иска много, много сила! Иска се силата на Войн! Основната отличителна черта на тези Войни е тяхното съзнание. Те воюват със съзнание, работят със съзнание, обичат със съзнание, живеят със съзнание и умират със съзнание! Със съзнанието на Войн…

Петко Лисичков