Терминология и дефиниции в бойните изкуства

budo

Прието е “будо” на Япония да се превежда и тълкува като “бойните изкуства” на Япония.

Този термин, който е по-правилно да се преведе като “бойните пътища”, в своето общо значение се прилага към всички изкуства свързани с войната, без значение дали са развити от наследствената йерархична воинска каста или от обикновените жители на Япония. Терминът може да бъде използван в по-тесен смисъл за да означи това, което японците наричат “гендай” будо или “съвременно” будо. Гендай будо се отнася към будо, което е било развито след периода на реставрацията Мейджи (1868), с други думи само преди едно до три поколения. В този случай, системите бойни изкуства измислени преди 1868 г. се наричат “буджуцу” (бойни техники).

Всъщност, разделението не е толкова конкретно, поне не в Япония. Много учители по буджуцу наричат своите системи “будо“ в името на удобството или по други причини. В допълнение, будо слага ударение върху духовните аспекти на бойните изкуства и медитацията – “до” идва от китайското означение на даоисткия “Път” (дао или на Японски до). Практикуването на бойния път набляга на духовното извисяване като краен резултат от умствените и физически тренировки по бойни (“бу”) методи.

“бу” – “боен”

“до” или “мичи” – “Път, посока”

“джуцу” – “техники, методи”

Друго, още по-тясно определение се дава от термините “гендай будо” и “корю будо/буджуцу”. “Гендай будо”, както беше вече споменато, означава “модерните” бойни изкуства – обикновено с голям брой практикуващи, основани в “модерни” (“гендай”) времена. Корю (“традиция”) са школите по бойни изкуства, които са основани преди 1868. Следващият списък показва групирането на двете категории изкуства:

Гендай будо
Карате-до школи (Годжу-рю, Шито-рю, Киокушинкай, Шотокан, Уечи-рю, Шорин-рю, Уадо-рю и т.н.)
Кендо
Иайдо (Сейтей иай форма)
Джудо (Кодокан)
Айкидо (Хомбу/Айкикай, Ки сосайъти, Йошинкан, Томики-рю)
Шоринджи кемпо
Джукендо
Джодо
Нагинатадо
Кюдо

Корю (Буджуцу) школи
Кенджуцу
Иайджуцу
Джуджуцу ( торите, ториде, тайджуцу, хаде, хакуде, куми-учи и т.н.)
Боджуцу (дълга тояга)
Джоджуцу (къса тояга)
Кюджуцу (стрелба с лък)
Баджуцу (езда)
Суиейджуцу (плуване; самурайска класа – техника на плуване и бой с меч във вода с пълно бойно снаряжение)
Ходжоджуцу (техника на връзване на пленник с въже)
Шурикенджуцу ( хвърляне на шурикени и ножове)
Хейхо (традиционна стратегия)
Шиноби но ваза (“нинджуцу”, традиционни шпионски техники)
Чикуджуджуцо (строеж на замъци)
Киайджуцу (техника на издаване на бойния вик “Киай” )
Когусоку (къс меч)
Кусаригама джуцу
Соджуцу (копие)
Нагината джуцу (японска алебарда)
Тесен джуцу (бойно ветрило)
Онмьо джуцу (използване на китайски магии за предвиждане на изхода на битката)
Джуте джуцу (техники с палка)
Тембун джуцу (предсказване на времето)
Ходжуцу (стрелба с оръдие)
И др.

Рю
Всички корю и някои от гендай будо школите имат наставка “рю”. “Рю“, прикрепено към останалата част от името, в буквален превод означава “стил”, “школа”. Например, имаме карате-до (или каратедо), като унифицирана гендай будо система произлизаща от Окинава. Тя обаче има няколко клона, които са твърде различни в изучаваните ката и изобщо в методите на трениране и обучение. Майсторът на Шотокан има различна техника от тази на трениращия Годжу-рю, и двете системи поотделно се различават от системата на Уечи-рю, например. Разбира се те всички играят каратедо, но дори обикновеният юмручен удар може да бъде различен според разположението на ръцете, начина на използване на физическа сила и т.н.

Някои гендай будо нямат отделни стилове. Например Кендо е унифицирано като национален (и интернационален) спорт за бой с дървени мечове. Няма отделни школи в кендо. Има само кендо. Всички училища по кендо възприемат едни и същи общи правила при състезание и едни и същи кендо кати. Джудо е организирано по подобен начин – въпреки, че в съвременни времена то е много фрагментирано в различни организации, имаме само едно джудо. Съществуват опити за доразвиване на джудо от някои съвременни школи, но те са опити по-скоро да се наблегне на някоя страна от джудо, например като техника за самоотбрана, отколкото нов стил.

Айкидо започва своето развитие като една монолитна школа. В днешни дни, обаче има диференцирани няколко стилови клона, дължащи се по-скоро на личностни конфликти, отколкото на някакви сериозни различия в стила. Най-големите школи в Айкидо в момента са Айкикай (или “хомбу” – най-разпространеният стил на Айкидо), Ки Но Кенкюкай (Ки Сосайъти), Йошинкан и Томики-рю.

Различията при корю школите са дори по-големи. Докато Шито-рю все пак има някои общи техники с Шотокан, някои джуджуцу школи, например, изобщо нямат обща основа. При тях дори подобни техники имат различни имена и идеология на изпълнение.

Корю школи
Броят на отделните корю школи намалява след настъпването на японската Модерна Ера (1868), поради западното влияние, консолидирането на модерните –до школи или просто поради занемаряването на традицията. Все пак има няколко школи, които продължават да съществуват и в днешни дни и да развиват активна дейност. Докато някога корю будо стиловете са наброявали хиляди, днес те са едва няколкостотин. Следва един доста непълен списък, който има за цел само да загатне за разнообразието от възможности, които все още се предлагат от корю школите. Някои от училищата, може да не се вписват в категорията в която са сложени, поради което моля, ако някой може да предостави по точен списък, да заповяда.

Композитни школи (предлагат обучение в комплекс от буджуцу методи)
Теншин Шоден Катори Рю
Кашима Шин Рю
Кашима Шинто Рю (Бокуден-рю)
Такеучи-рю (Хонке, Бунке и Бичу-ден)

Джуджуцу
Дайто-рю
Араки-рю
Сейго-рю
Теншин Шиньо-рю
Сосуишицу-рю
Такаги Хонтай Йошин-рю
Кито-рю

Иайджуцу
Мусо Джикиден Ейшин-рю
Мусо Шинден-рю
Хоки-рю
Мугай-рю
Секигучи-рю иай
Хайашизаки Мусо-рю
Тамия-рю
Мугай-рю
Хасегава Ейшин-рю

Школи за изкуство на бой с меч
Ягю Шинкаге-рю
Оно-ха Ито-рю
Секигучи-хайто-рю
Йохо Нитен Ичи-рю
Джикишинкаге-рю
Маниуа Нен-рю
Шизен-рю
Кьо Хачи-рю
Тамия-рю
Джиген-рю
Каге Но-рю

Школи за изкуство на бой с тояга (боджуцу, джоджуцу)
Чикубушима-рю
Шинто (или Шиндо) Мусо-рю
Кукишин–рю бо
Имаеда-рю джо

Шурикен джуцу
Ширай-рю
Негиши-рю

Соджуцу
Овари Кан-рю
Хозоин-рю

Кюджуцу
Огасавара-рю (също така школа по езда и етикеция)
Такеда-рю
Хеки-рю

Нагинатаджуцу
Тендо-рю
Джикишинкаге-рю нагинатадо

Кусаригама
Джикишин-рю

Как наричате своя учител?

Е, освен всички неформални имена, официалното обръщение към учителите по японски изкуства (не само по бойни, а също така по икебана, оригами и т.н.) е “сенсей”. Буквалният превод означава “някой, който е роден преди”, т. е., някой, който е по-стар от вас. Поради това, тълкувано по-тясно в сферата на бойните изкуства, той е човекът с повече опит, който може да ви води по пътя.

Отбележете си като много важно, че сенсей не е синоним на “светец”, “месия”, “религиозен спасител”, “духовен водач” или “божествено същество”. Единственото правилно отношение към вашия учител, е да му отдавате нужното уважение за това, което прави за вас. Да се отнасяте към него като към култов лидер, който има отговори на всички въпроси с които се сблъсквате в своя живот е странно и дори опасно.

Когато се използва правилно, терминът “сенсей” стои след фамилното име на човека, например, Хонда сенсей. Това е японското правило за споменаване на титла при разговор. Поради това, не трябва да казвате сенсей Хонда, въпреки, че това е правилно по западните правила (например господин Хонда или Негово Превъзходителство Посланник Ичихаши и т.н.). Каквато и степен (дан) да има човек, ако той е вашият клубен инструктор, той е сенсей.

Терминът “сенсей” е използван в съвременна Япония при обръщение към учителите в образователните институции, учителите по класически изкуства и занаяти, в клубовете по тайко-барабани, клубовете по сглобяване на хартиени самолети, докторите по медицина, професорите, в школите по бойни изкуства, танци, музика и т.н. Накратко – при всички случаи на отношения учител-ученик. Въпреки, че буквалният превод предполага напреднала възраст, няма нарочна възрастова граница за това, кого да наричате сенсей. Млад учител в детската градина, току що навлязъл в своите двадесет години, може да бъде сенсей, както и деветдесетгодишен учител по стрелба с лък.

Това, че възрастта няма значение като определящ фактор за това кой е сенсей, трябва да бъде специално отбелязано. Веднъж получих писмо от американски търговец на екипировка за бойни изкуства, който отказваше да рекламира в моето списание, защото твърдо вярваше, че никой под неговата възраст не може да има правото да се нарича сенсей. Той твърдеше, че показвам голямо невежество, като позволявам на приятел, който вече преподава и има собствен клуб, да се нарича сенсей, защото той е под необходимата възрастова граница от 50 години. Ха, сега де. Това, което знам е наученото от мен в Япония. Така че, може би този човек от Източното крайбрежие на САЩ знае повече за японската култура от японците. Както и да е, поради своята “глупост”, аз продължавам да наричам своя приятел сенсей, защото той заслужава титлата.

Някои школи дават също така титлите ренши, кьоши и ханши. Те идват от кюдо и академичните степени в Япония, и могат да бъдат преведени като асистент, доцент и професор. Това са специални преподавателски титли, като доктор на науките, и обикновено не се използват при обръщение към някого при всекидневен разговор в доджото. Поради това обръщението към някой с кьоши ранг е например, Иванов сенсей, без значение от неговия ценз за преподаване или дан, освен ако не разисквате учителя в биография, дискусия, интервю или нещо подобно. В повечето случаи, такива титли се дават на хора притежаващи ранг след годан (пети дан). Обикновено те са отличени поради техния опит или постижения в преподаването. Така че, можете да пишете за някого като Иван Иванов, ханши, годан, по същия начин, както можете да споменете в официален текст Иван Иванов, доктор по икономика. От друга страна ще бъде доста неловко, ако се обърнете към него по този начин в доджото. Иванов сенсей е напълно достатъчно.

В Айкидо, не се използват тези специални титли. Вместо това, са въведени три степени, показващи преподавателски умения – фукошидоин (помощник инструктор), шидоин (инструктор) и шихан (майстор инструктор – обикновено всеки със степен над 6 дан). Освен това има една специална титла Дошу (Пазител на пътя), която винаги се носи само от един човек. Този човек е председателят на Айкикай – Хомбу Доджо. Той се грижи за чистотата и разпространението на Айкидо, като цяло. До този момент (2003 г.) е имало трима Дошу – Основателя Морихей Уешиба, Кисшомару Уешиба и сегашният Дошу Моритеру Уешиба.

В последно време, някои хора се уморяват от термина сенсей и се опитват да си поставят по екзотични титли, наричайки се дай-сенсей и соке- дай. Това издава, в повечето случаи, липса на разбиране на японския език (и поради това поражда въпроса за легитимността на тези хора). В действителност, соке-дай, соке-дайри или шихандай не означава “страхотен грандмайстор”. Соке е титла на майстор инструктор на школа предавана по наследство. Но в този случай, думата “дай” на японски не означава “голям” , а “на мястото на”. Така че, шихандай или соке-дай, или соке-дайри означава “някой, който преподава временно на мястото на” главния инструктор, поради някаква причина, например болест на соке.

Никой не е наричан “дай-еди-какво-си” за да бъде обозначена неговата “големина” или “превъзходство”. Само в един случай от историята на бойните изкуства, основателят на Айкидо, Морихей Уешиба е наричан О-сенсей. Това “О” (произнася се дълго О) означава “Големият” или “Главният” учител, съпоставено с останалите учители след него. Подозирам , че ако някой си мисли че има същото ниво на знания като Уешиба, с неговите 50 години интензивни тренировки, би могъл да накара хората от неговия клуб да го наричат О-сенсей, като Уешиба, но ще ми бъде трудно да не се разсмея ако някой в днешни времена, в САЩ (или по света. б.пр.), дръзне да повдигне този въпрос. Нека се стремим към малко скромност, приятели.

Класическите школи, или корю, могат да имат термини които са уникални за тях и показват ниво на знания. В моята школа, Бичу-ден-Такеучи-рю, нашият главен инструктор, наследникът на традицията, носи титлата “канчо”, или водач (-чо) на школата (кан). Тази титла се използва и в други школи по изкуства и занаяти. Въпреки че нашата система е корю, тя използва модерната дан-кю рангова система, но я обогатява с допълнителни термини за да отбележи майсторство в по-специални методи и техники. Като цяло обаче, обръщението към учителите е сенсей.

Учениците могат да бъдат наричани по няколко начина. Като ученик по бойни изкуства, често съм се тревожел върху това, какъв термин да използвам, без да звуча твърде възгордял се от себе си. Термините, които ще изброя, носят в себе си оттенък на дълбоко отдаване на изкуството, а понякога аз не съм убеден, че съм толкова прилежен като ученик. Вместо тях, японският език ми позволява просто да кажа “аз се занимавам с бойни изкуства”. Както и да е, когато е необходимо, има точни термини, които могат да бъдат използвани.

Деши е термин, който води началото си от старата система на обучение в занаят, и показва степен на чирашки отношения. На японски, можете да кажете “Аз съм деши на Сато Сенсей” и събеседникът ви ще разбере, че сте в близки отношения със Сато Сенсей и тренирате продължително и усърдно при него. Да бъдеш учи-деши, означава да живееш и тренираш със семейството на учителя, или да учиш по начин, който позволява директен контакт с учителя, както в доджото така и извън него и освен това да имаш задължения, които надхвърлят тези в доджото, подобни на тези на член на семейството.

Монджин е друг термин, който има дори по-архаично, класическо звучене и аз лично се притеснявам да го използвам за себе си, освен в специален разговор. Буквално преведен, той означава “някой, който е влязъл през портите” на училището и се отнася към човек, който е преминал началния пробен период и е твърдо отдаден на интензивно обучение в класическо изкуство, занаят или дори религиозна секта.

Сейто означава “ученик” в модерния смисъл на думата, като ученик в гимназиален или прогимназиален курс.

Вместо да пробвате да звучите екзотично, по-добре е да се наричате “ученик по едно или друго бойно изкуство”, ако говорите на български.

Учениците, които са по-“стари” (в смисъл на тренировки) от вас се наричат семпаи; ученици, които са дошли преди вас. Учениците, които имат по-малко опит от вас са кохаи, тези които са дошли след вас. Тези, които са започнали горе-долу по едно време с вас са дохаи или докюсеи. Въпреки, че в Япония тези термини се използват често, това не е така в доджо по света. Да бъдеш семпай в японската тренировъчна среда означава да носиш много отговорности за тренировките, здравето и обучението на тези под теб. Поради това кохай трябва да показва уважение към семпай, в замяна на което семпай се държи като по-голям брат (идеализирано), който предава на малкото братче своя опит за света. Докюсей изграждат помежду си другарски отношения, чрез които ще се справят с всяко външно предизвикателство или заплаха.

При използването на тези, както и на много други японски термини, трябва много да се внимава, защото значението им често се тълкува грешно или се преувеличава. Да бъдеш семпай не е привилегия, а отговорност. В системата на отношения семпай-кохай се набляга върху това, че старшите ученици не са “стари кучета”. По-опитните ученици трябва да носят повече отговорност за хората, започнали след тях. Семпай може да кара кохай да тренира на предела на възможностите си, но едновременно с това трябва да е готов да му предложи помощ, когато той се справя трудно с тренировките или със средата в доджото. От друга страна, дори кохай да е толкова силен, че да може да победи семпай в рандори или кумите, той трябва да се съобразява с неговите съвети, когато трябва да се вземе решение, при което знанията за отношенията и историята на доджото са по-важни от техническото или физическото превъзходство. Това е трудно за преглъщане, особено за нашата западна култура ( в оригинала – “американска култура”, б. прев.), основаваща се на правилото “по-силният печели”.

В допълнение, отношението към сенсей в Япония се основава на дълбоко вкоренени културни традиции. Някои от тези традиции би трябвало да бъдат пренесени в практикуването на будо на Запад. Други, поради това, че са напълно чужди на западната образователна практика, би трябвало да бъдат изследвани и може би променени, дори в корю системите (вж. първата част на тази статия, б. прев.) . Експериментите, процесите на промяна и съединяване на културите все още продължават. Ние се учим от азиатските културни традиции, които създават източните бойни изкуства. От своя страна и в същата степен, тези култури възприемат, това, на което ги учи Западът. И в двата случая, културите абсорбират някои от най-добрите и (за съжаление) най-лошите черти една от друга.

От нас, като ученици или учители, зависи да съзнаваме културните си корени и едновременно с това да се опитваме да обогатим своите тренировки с най-доброто от културата на далечния Изток. Да превъзнасяме значението на поклона (рей), например, без да разбираме неговото истинско значение и роля, означава просто изпълнение на ритуала като самоцел, без смисъл и причина. От друга страна, набързо да отменим поклона като “старомоден”, е също твърде глупаво. Отговорът на подобни въпроси за използване на терминология и обичаи, разбира се, е най-добре да се остави на отделните бойни изкуства и майсторите, които ги преподават. Не е моя работа да издавам окончателни присъди за термини и изрази, дори с това което вече описах, за други школи освен моята собствена.

Източници:
1. Уейн Маримото. “Furyu” Magazine.