СПЕШНА И ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ ТРАВМИ И НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ

БЕЗСЪЗНАНИЕ

ПРИЗНАЦИ

  • пострадалият лежи неподвижно със затворени очи;
  • не реагира на болка и дразнение;
  • не отговаря на запитване.

pomost_clip_image001

Състоянието на безсъзнание може да бъде причинено от редица фактори – шок, травма на главата или гръбначния стълб, силна болка, епилептичен припадък и т.н.
Езикът е мускулест орган, който при безсъзнание се отпуска и коренът му пропада навътре в дихателните пътища, като ги запушва и предизвика задушаване – “да си глътнеш езика” .
Човек в безсъзнание, който лежи на гръб може много бързо да се задуши от аспирирани повърнати материи и поради запушване на дихателните пътища от отпуснатия навътре корен на езика.

Стабилно странично положение /ССП/ се нарича позата, в която се поставя пострадал в безсъзнание или с нарушено съзнание и опасност от повръщане.
Пострадалият се поставя легнал стабилно настрани с леко отведена назад глава и отворена уста, като по този начин се осигурява проходимост на дихателните пътища и се намалява опасността от вдишване на повърнати материи и др.
Поставянето в ССП се извършва много внимателно за да се предпази пострадалия от допълнителни увреждания /най-вече от усукване на гръбначния стълб/.

ПЪРВА ПОМОЩ

  • опитай се да откриеш и отстраниш причината за безсъзнанието;
  • при липса на други наранявания, постави пострадалия в ССП и го завий с одеало;
  • повикай Спешна медицинска помощ;
  • проверявай периодично дали е в съзнание, дали диша и ако да, колко е пулсът му;
  • ако пострадалия спре да диша, започни незабавно реанимация.

pomost_clip_image002

pomost_clip_image004

pomost_clip_image006

РАНИ

ПРИЗНАЦИ

  • разкъсана кожа и подкожни тъкани;
  • кръвотечение;
  • почервеняване и/или посиняване на мястото на нараняването;
  • болка.

Раните могат да бъдат причинени от различни механични (порезни, контузни, разкъсни, огнестрелни, ухапвания и ожилвания), физични (изгаряния, измръзвания), или химични агенти (химически изгаряния). Основни опасности за организма представляват голямата кръвозагуба при нараняване на кръвоносни съдове, както и евентуалнатаинфекция, дължаща се на проникване на микроби в раната. Ако не се вземат необходимите мерки за да се защити организма, двата фактора могат да доведат до шок.

При малки рани, обикновено кръвотечението е слабо и не представлява непосредствена опасност за живота и здравето на човека. По-сериозен проблем може да възникне при инфектиране на замърсена рана, което да доведе до състояние на обща инфекция на целия организъм и шок.
При увреждане на големи или много кръвоносни съдове, за кратко време организмът може да загуби значителни количества кръв, което да доведе до бързо влошаване на общото състояние на пострадалия. Животоспасяваща мярка е спирането на силно кръвотечение.

ПЪРВА ПОМОЩ
при малки рани

  • постави пострадалия да седне в удобна поза;
  • постави предпазни ръкавици и пази раната от замърсяване;
  • почисти повърхността около раната с почистващ разтвор за рани;
  • постави защитна лепенка или превръзка, така че раната да остане недостъпна за микроби от външната среда;
  • периодично проверявай за признаци на инфекция;
  • при усложнения, потърси лекарска помощ.

Техника на външния сърдечен масаж и изкуствено дишане
Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.
Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /под, земя/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.
Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.
При спиране на дишането се провежда изкуствено дишане на мястото на произшествието. Необходимост от изкуствено дишане възниква след запушване на дихателните пътища, при мозъчни кръвоизливи, травматичен шок, поражения от електрически ток и други остри заболявания и травми.
Най-простият ефективен метод е изкуственото дишане уста в уста и уста в нос. Ефективността на този метод е несъмнена, тъй като въздухът, вдухван от оказващия помощ, съдър жа 16 – 18% кислород, което е достатъчно за обогатяване на кръвта на пострадалия. Изкуственото дишане се изпълнява по след ния начин: пострадалият се поставя по гръб, като главата му се отмята назад; дрехите му се разхлабват; при необходимост устната кухина и глътката се почистват от чужди тела /пясък, земя, повърната материя и други/. Желателно е да се отстранят налични протези. След почистването на устната кухина оказващият помощ застава отстрани на пострадалия и покрива устата и носа му с чиста кърпа или бинт; след като поеме дълбоко въздух той енергично го издишва в устата на пострадалия, като същевременно запушва носа му. При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия. Ако след вдухването на въздух /15-20 пъти в минута/ гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух. Издишването става пасивно за сметка на еластичността на гръдния му кош. По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Кръвотечение и кръвоспиране
Кръвотечението е почти неизбежен спътник на нараняването.
Различават се следните видове кръвотечения:
1. Артериално – при него кръвта е ярко-червена и изтича на тласъци;
2. Венозно – кръвта има по-тъмен цвят и изтича на струя;
3. Капилярно – кръвта изтича на капки и се стича по повърхността на нараненото място. В зависимост от това дали кръвта изтича навън от тялото или във вътрешните телесни кухини кръвотеченията биват външни и вътрешни. Освен при наранявания кръвотечения могат да възникнат и при някои вътрешни заболявания: туберкулоза, язвена болест, варикоза, сърдечно-съдови заболявания, различни видове на раковата болест.
Оказването на първа помощ при кръвотечения, предизвикани от наранявания, трябва да включва комплекс от манипулации за спиране на кръвотечението и своевременно придвижване на пострадалия до медицинско заведение:
1. Да се действува бързо и уверено;
2. Крайникът или наранената част да се постави на високо и тогава да се пристъпи към кръвоспиране;
3. Да се познават елементарните способи за спиране на кръвотечение с подръчни и универсални средства
а/ при силен кръвоизлив /артериален/ да се извърши притискане на кръвоносния съд. За тази цел може да се използува притискане с пръст в самата рана;
б/ притискане на главната артерия, кръвоснабдяваща крайника. Това най-често става на място, където тази артерия се намира над кост. Притискането се извършва с пръсти. За горния крайник това място е от вътрешната страна на мишницата, а за долния – в слабинната гънка;
в/ пристягане на крайника на 2-3 см над мястото на кръвотечението. Извършва се с гумен маркуч, колан, кърпа, турникет, бинт или други подръчни средства. При този начин на кръвоспиране се притискат всички кръвоносни съдове. Правилно е да се пристяга, докато изчезне пулсът под мястото на притискането. Тъй като при пристягането кръвообращението се прекъсва, то пострадалият трябва най-късно за един час да бъде транспортиран до лечебно заведение. Необходимо е да се отбележи точно часът и минутата на поставянето на пристягащото средство. При всички случаи на кръвоспиране с пристягане трябва да се направи превръзка на раната;
г/ при слабо артериално, венозно или капилярно кръвотечение кръвоспирането се извършва с плътно пристегната компресивна превръзка. Ако превръзката се пропие с кръв, то тя не се сваля, а се прави надвръзка;
д/ Кръвотечение в тъканите /кръвонасядане/ се спира с притискаща превръзка;
е/ кръвотечение от носа се спира, като се постави пострадалия седнал или легнал по гръб със силно извита назад глава. В носа се поставя памук или марля, напоени с кислородна вода;
ж/ наранявания на главата се получават най-често при удар с тъп твърд предмет или при падане. Най-сериозни увреди при нараняване на главата на мозъчно сътресение и счупване на черепа, което се придружава от кръвотечение от носа, ушите или устата. Появяват се подкожни кръвоизливи около очите под формата на очила. При този вид кръвотечение пострадалият задължително се поставя в легнало положение по гръб, а на главата се поставя лед или бутилка със студена вода и студени кърпи. Главата трябва да бъде добре фиксирана към носилката. На краката се поставят бутилки с топла вода. Пострадалият се транспортира до най-близката болница;
з/ кръвотечения в телесните кухини могат да се предизвикат от открити и закрити наранявания или от вътрешни заболявания. Пострадалият е унесен, оплаква се от жажда, кожата и лигавиците са бледи, пулсът едва се напипва. Той може да бъде и в безсъзнание. Такива пострадали се транспортират веднага в болница. Върху корема или гръдния кош се поставя лед или бутилки със студена вода. Главата трябва да е повдигната, а краката – свити в коленете. При кръвохрачене на пострадалия се дава да пие солена вода или да гълта парченца лед.


Първа помощ при травматични увреждания
Травматичните увреждания /травми/ се причиняват от действие на външни агенти върху организма /механични, химични и биологични/. Травматичните увреди на тялото биват затворени и отвирени. При първите целостта на покривните тъкани – кожа и лигавици – е запазена, а при вторите – нарушена. Всяка травма се придружава от следните признаци: болка, кръвотечение, разрушаване на тъкани, инфекция и нарушение на функцията на увредените тъкани и органи. Контузиите и нараняванията могат да бъдат различно тежки според вида и силата на действуващия външен агент и засягането на различните телесни части в дълбочина и по площ. Изходът от тях зависи до голяма степен от функционалната годност и съпротивителните сили на организма.
Първа помощ при открити наранявания. Раната представлява травматично увреждане, при което е нарушена целостта на покривните тъканите /кожа, лигавици/ и на подлежащите тъкани.
Раните биват:
1. Контузни.Те се получават при удар с тъп твърд предмет. Краищата на такава рана са неравни, но не кървят. Мястото около раната има синкав цвят;
2. Разкъсано-контузни. При тях има голямо разкъсване на тъканите. Такива са раните при ухапване от куче, раздиране от остър предмет, убождане от пирон;
3. Порезни. Те се получават при порязване с нож, коса, стъкло. В зависимост от дълбочината на порязването кървенето е различно;
4. Огнестрелни. Те се предизвикват от действие на огнестрелно оръжие;
5. Прободни. Те се причиняват от остри тесни предмети /игла, кол, шило/;
6. Рани от ухапване. Те се предизвикват от ухапване на животни и насекоми. По раната се забелязват следи от ухапването. По правило те са предимно разкъсано-контузни или прободни и много често се инфектират. При оказване на първа помощ при различните видове наранявания трябва да се спазват следните общи правила:
1. Да не се бърка с пръсти в раната при вадене на чужди тела;
2. Преди налагане на превръзката ръцете да се измиват с вода и сапун;
3. Да се използуват чисти /стерилни/ превързочни материали;
4. Ако след превръзката раната се напои с кръв, превръзката не трябва да се сменя, а върху нея се поставя памук и се прави стегната надвръзка.
Първата помощ при наранявания включва:
– Обработване на раната;
– Превръзване на раната. Обработката на раната се състои от: промиване с кислородна вода; почистване на кожата около раната с памук, напоен със спирт, йод-бензин или йодна тинктура; върху раната се поставят сулфатиацил и стерилна марля; превръзката се извършва с левкопласт и бинт; при повърхностни или слабо кървящи рани може да се постави анкерпласт, без да се налага поставяне на сулфатиацил или марля, като почистването на полето около раната е задължително; пострадалият веднага се насочва към медицинско заведение.
Превръзката трябва да е плътна, но да не притиска силно превързаната част. За тази цел с лявата ръка се държи краят на бинта, а с дясната – самия бинт. Навиването на бинта се извършва от ляво на дясно, като се започва от по-тънката част на тялото или крайника и се отива към по-дебелата. Ходовете на бинта могат да бъдат кръгови, спирални или кръстосани.


Първа помощ при закрити травми

При закритите травми целостта на покривните тъкани /кожа и лигавици/ не е нарушена.
Различаваме следните видове закрити травми:
натъртване, навяхване, изкълчване и счупване.
Счупванията и изкълчванията могат да бъдат и открити, т.е. – да е нарушена целостта на кожата и лигавицата.
Натъртване и навяхване. Те са по-леки травматични увреждания и се предизвикват при падане, блъскане, удар върху твърда подложка или с твърд предмет. Придружават се обикновено от болка в удареното място, ограничаване на движението, оток и кръво насядане. Преминават сравнително бързо. Необходимо е да се направи компрес със спирт или риванол. Могат да се дават и болкоуспокояващи средства /аналгин, аспирин/.
При навяхване трябва да се направи стегната превръзка.
Изкълчване. То представлява трайно разместване на ставните повърхности. Получава се при силен удар, рязко движение, скачане или падане. При изкълчване в областта на засегнатата става има болка, която се засилва при движение. Ставата и крайникът са оточни, има и кръвонасядане. Променена е и дължината на крайника. Първата помощ при изкълчване се състои главно в обездвижване на крайника чрез стегната, фиксирана към тялото превръзка. Необходимо е и шиниране с подръчни или специални средства. Забранява се наместването на изкълчената става от немедицинско лице.
Счупване. Счупванията са такива травматични увреждания, при които е нарушена целостта на костите. Те биват:
пълни, когато костта е напълно прекъсната;
частични, когато костта е частично прекъсната.
В зависимост от това дали целостта на кожата и лигавицата е нарушена те се делят на закрити и открити.
Откритите счупвания са по-опасни поради риск от кръвоизлив и инфекция. Най-характерни признаци на счупването са: болка, нарушена двигателна функция, деформация в мястото на счупване, оток, кръвоизлив, хрущене на костите в мястото на счупване, промяна в дължината на крайника.
Първата помощ при счупване се състои в обездвижване на крайника, което спомага за намаляване на болката и предпазва пострадалия от шок.
При открити счупвания, т.е.- когато има рана, е необходимо първо да се спре кръвоизливът. След превръзване на раната се пристъпва към шиниране. Стандартните шини са дървени, метални и пластмасови. Те трябва да бъдат предварително подплатени с памук и обвити с бинт. При липса на стандартни шини могат да се използуват и други подръчни средства, като твърд картон, дъска, летви, бастун, лопата.
При счупване на долен крайник може да се използува фиксиране на пострадалия крайник към здравия с бинт или кърпи. Шинирането е ефикасно само когато са обездвижени двете съседни на счупването стави. Напр., при счупване на подбедрицата трябва да бъдат обездвижени глезенната и коленната стави,а при счупване на раменната кост раменната и лакътната стави.
Шините се поставят от вътрешната и външната страна на крайника, като се закрепват с кърпи, бинт, платно, колан или други подръчни средства. Шинираният крайник /ръка/ се фиксира с кърпа към тялото.
Пострадалият се поставя на носилка или на подръчно приспособление от пръти с платнище или одеала. Наложително е той да бъде фиксиран добре към носилката и незабавно да се транспортира в болнично заведение.


Първа помощ при слънчев и топлинен удар

Топлинен удар се получава при работа в топли и влажни помещения. При задушно време и висока влажност на въздуха на открито също може да се получи топлинен удар. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда.
Предразполагащи моменти са:
усилена физическа работа при пълен стомах,
употреба на алкохол, носене на дебели и затворени дрехи,
налични заболявания /сърдечно-съдови, затлъстяване/.
Признаците на слънчев и топлинен удар са сходни. Налице са главоболие, зачервяване на лицето, обилно изпотяване, ускорено и затруднено дишане, отпадналост, гадене или повръщане, световъртеж и бучене в ушите. При по-тежки форми настъпват загуба на съзнанието, халюцинации и гърчове. Първата помощ при топлинен или слънчев удар трябва да се окаже бързо, независимо от степента на увреждане. Пострадалият се пренася на хладно, сенчесто и проветриво място. Дрехите му се разхлабват, той се напръсква с вода, на главата му се поставя студен компрес. Мокри кърпи се поставят и на гърдите, корема и гърба и му се дава да пие студена вода. При загуба на съзнание и спиране на дишането и сърдечната дейност се прави изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
Пострадалият се транспортира в лежащо състояние до медицинско заведение.
За предпазване от слънчев и топлинен удар трябва да се избягва продължителна работа на слънце без шапка, да не се започва работа веднага след нахранване и да се поглъщат достатъчно хладни течности.


Първа помощ при поражение от електрически ток и мълния
Преминаването на електрически ток през организма предизвиква местни и обши нарушения /изгаряне на мястото на входа и изхода на електрическия разряд, внезапна загуба на съзнанието, понижение на телесната температура, спиране на дишането и рязко разстройство на сърдечната дейност/.
За поражението от ток с високо напрежение е характерно състояние на т.н. “мнима смърт” – бледа кожа, нереагиращи на светлина зеници, неопределящи се пулс и дишане.
Всички пострадали от електротравма задължително се настаняват в болнично заведение. До тогава се дават противоболкови и успокояващи средства, извършва се изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

Първа помощ при удавяне, задушаване и затрупване със земя
При тези произшествия в белите дробове практически не постъпва въздух. Такова състояние се нарича асфиксия.
Първата долекарска помощ, независимо от причината на задушаването, е насочена към нейното отстраняване, възстановяване на дишането и сърдечната дейност. При оказване на помощ на давещ се е необходимо към удавника да се подходи отзад, да се хване за косата и през мишниците, да се обърне с лице нагоре и да се извади на брега, без да му се дава възможност да се залови за спасителя.
Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането от водата. Ако пострадалият е облечен, то е необходимо той да се освободи от пристягащите го дрехи. След това той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеата, бронхите и стомаха. След това пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
При удавяне парализа на дишането настъпва след 4-5 минути, а сърдечната дейност може да се запази до 15 минути. След изваждането от водата пострадалият по възможност трябва да се затопли, като се разтрие с кърпа или сухи дрехи.
При задушаване, предизвикано от външно пристягане на трахеата, е необходимо колкото може по-бързо да се освободи шията, да се сложи пострадалият по-гръб, да се почисти устната кухина и глътката и да се пристъпи към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
При затрупване със земя и други предмети и материали се затруднява оттокът на кръвта по вените в горната част на тялото, възниква рязко нарушение на дишането, разкъсват се малките вени по лицето и шията, нарушава се функцията на сърцето, черния дроб и бъбреците, което може да доведе до смърт. След почистване на устната кухина и глътката се провежда изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
След извеждане от терминалното състояние се извършва спиране на кръвотечението и обездвижване на счупванията, ако има такива. След това по възможност пострадалият се загрява чрез разтриване със спирт или сухи дрехи. Наложително е бързо транспортиране в медицинско заведение.

Първа помощ при ухапване
Ухапвания от домашни животни обикновено причиняват разкъсано-контузни рани. Третирането им е както при обикновени рани. По-особени са ухапванията от змия и насекоми.

Ухапване от змия.

При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.
Признаците на ухапване са:
силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник,
отпадналост,
главоболие,
чувство на страх, гадене, повръщане,
затруднено дишане,
ускоряване на пулса,
спадане на артериалното налягане.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;
2. Раната се изтисква или се разрязва с нож на дълбочина 1-2 см;
3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;
4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;
5. Върху превръзката на раната се поставя лед.
Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечебно третиране, вкл. инжектиране на противозмийски серум.
Ухапване от насекоми

Най-чести са ухапванията от паяци, оси и пчели.
При ухапвания от насекоми се усеща силна пареща болка, зачервяване и оток на ухапаното място, като е възможна и алергична реакция /сърбеж, обрив, оток по клепачите/.
При ухапване от насекомо трябва да се извади жилото чрез изтискване. Мястото се разтрива с течен амоняк или смес от течен амоняк и олио, и се поставят студени компреси.
При потежки случаи пострадалият се насочва към медицинско заведение.


Първа помощ при изгаряне и измръзване

Изгарянето на повече от 1/3 от повърхността на кожата създава опасност за живота на пострадалия. От значение е също и дълбочината на изгарянето, както и възможността от възникване на вторична инфекция.
Изгарянията биват класифицирани по тежест: първа, втора, трета и четвърта степен. Изгарянето на отделни части от кожата на тялото може да доведе до местни и общи нарушения в организма.
Местните нарушения са свръзани предимно със степентта на изгарянето, а общите нарушения зависят както от степента на изгарянето, така и от площта на изгоряната кожа.
Понякога дори изгаряне от първа степен при засегната голяма повърхност на кожата може да доведе до тежко състояние.
При първа степен изгаряне обикновено се получава зачервяване и подуване на кожата.
При изгаряне втора степен освен горните признаци се появяват мехури, изпълнени с бледо-жълтеникава течност.
Изгарянето от трета и четвърта степен е съпроводено с некроза на кожата, дълбоките тъкани и с овъгляване на кости.
Най-тежкото усложнение при изгаряне е появата на щок.
Първата помощ при изгаряне се състои в следното:
1. Незабавно прекратяване действието на термичния агент /слънчеви лъчи, огън, химическо вещество/. При запалване на дрехите те трябва да се загасят чрез покриване с одеало или палто, да се залеят с вода или да се съблекат;
2. На пострадалия се дава вода, подсладена течност, може и малко алкохол;
3. Прави се суха стерилна превръзка на изгоряната повърхност;
4. При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват поради опасност от инфекция;
5. Изгорените участъци не трябва да се мажат и посипват с никакви вещества. Само при слънчеви изгаряния се допуска мазане с дерматин, сода-бикарбонат, кисело мляко, краставичен сок или олио.
При изгаряне с киселина изгорените места се почистват с 5%-ов разтвор на сода-бикарбонат /една чаена лъжичка в 100 мл вода/, а при изгаряне с основа – с 1%-ов воден разтвор на оцетна киселина. Лечението на изгаряния втора, трета и четвърта степен се извършва в болнично заведение.

На измръзване са изложени най-често откритите части на тялото – уши, нос, крайници.

Измръзването зависи не само от ниската температура, но и от влажността, както и от продължителността на действието на студа. При измръзване трябва внимателно да се разтрият измръзналите части, докато се възвърне чувствителността на кожата и тя се зачерви.
Измръзналите части могат да се разтрият и със спирт.
При измръзване втора степен върху мехурите се поставя суха стерилна превръзка.
При цялостно измръзване на тялото пострадалият трябва да се пренесе внимателно в не много затоплено помещение.
Загряването на тялото трябва да става постепенно с топли кърпи или грейки и бутилки с топла вода. След като дойде в съзнание, на пострадалия се дава да пие топъл чай, кафе и малко коняк. Не трябва да се разтрива измръзналият участък от тялото, нито да се масажира кожата, особено при наличие на мехури.


Първа помощ при припадане
При продължителен престой на човек в задушно помещение, внезапно настъпила болка при травма, внезапна уплаха, рязка промяна в положението на тялото може да настъпи внезапен отток на кръв от главния мозък и загуба на съзнанието, което се нарича припадане. При загуба на съзнанието човек усеща притъмняване пред очите, световъртеж, шум в ушите. Той се оплаква от тежест, пребледнява, дишането става повърхностно, пулсът отслабва, появява се студена пот и студенина по крайниците.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Разхлабват се дрехите около гръдния кош, осигурява се приток на свеж въздух;
2. Главата се поставя на ниско;
3. На пострадалия може да се даде да помирише амоняк. Тези мерки способствуват за увеличаване на притока на кръв към главния мозък, възвръщат съзнанието и припадането бързо преминава. Пострадалият обаче не бива бързо да се изправя. Желателно е той да полежи един час след възстановяване на съзнанието. При припадането загубата на съзнание е кратка.
При редица тежки заболявания може да настъпи продължителна загуба на съзнанието, на пр. при мозъчен кръвоизлив, някои отравяния, захарен диабет, патологична бременност, епилепсия, бъбречни и чернодробни заболявания. В такива случаи постепенно настъпва кома.
При някои заболявания може да се окаже действена долекарска помощ. Напр., при понижаване на кръвната захар у диабетици, когато се появи бледост, хладна и лепкава пот, рязка слабост и нерядко загуба на съзнанието, достатъчно е в устата на болния да се влее малко подсладена вода, да му се даде бучка захар или бонбон, и това може за кратко време да го изведе от тежкото състояние.

МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ
Мозъчният кръвоизлив е твърде опасен за живота. Преди всичко той се наблюдава у възрастни лица, но през последните години нерядко се среща и у млади.
Мозъчният кръвоизлив може да се получи поради разкъсване на мозъчен кръвоносен съд или в резултат на просмукване на кръв при повишено артериално налягане през външно непроменени съдове.
Като правило заболяването се развива твърде бързо. Болният пада, загубва съзнание /оттук и названието “мозъчен удар”/. Често се наблюдават повръщания и изпускане по малка и голяма нужда. Лицето става зачервено, устните посиняват, пулсът – напрегнат и забавен /56 – 68 в минута/. Ако болният е в съзнание често се установява нарушен говор, дишането е шумно, хъркащо. Болният обикновено лежи със затворени очи, полуотворена уста. Ако се повдигне ръка или крак, то те падат като отсечени.
Мозъчен удар може да настъпи и по време на сън. Такъв болен трябва да се постави в леглото, да се разхлабят стягащи дрехи, да се осигури приток на чист въздух. На главата може да се постави мехур с лед или често да се сменяват студени компреси. Наложително е бързо извикване на лекар.

Първа помощ при остри отравяния

Хранително отравяне
е възможно, когато в храната са вложени некачествени продукти от животински произход /месо, риба, колбаси, месни и рибни консерви, мляко и млечни продукти/.
Хранително отравяне /хранителна токсикоинфекция/ възниква в резултат на въздействие на микроорганизми и продукти от тяхната обмяна /токсини/ върху човешкия организъм.
Хранителните продукти се инфектират при неправилно съхранение и нарушения при обработката им.
Особено опасни
са мляните месни и рибни продукти.
Хранителното отравяне се появява внезапно като общо неразположение, тежест, повръщания, коликообразни болки в корема, диарични изпражнения, понякога примесени със слуз и кръв. Началото на заболяванието често се свързва с приемане на некачествена храна.
При възникване на хранителна токсикоинфекция бързо нарастват признаците на интоксикация на организма – ускоряване и отслабване на пулса, спадане на артериалното налягане, бледост на кожата, нарастваща жажда, покачване на температурата до 38-40С.
На такъв болен е необходимо възможно най-бързо да се окаже помощ, поради бързо развитие на остра сърдечно-съдова слабост и опасност от смърт. Много е важно още при първите симптоми, които се появяват 2-4 часа след приемането на заразена храна да се започне оказването на помощ. В редки случаи заболяването може да се прояви след 18-24 часа или по-късно.
Първата долекарска помощ се състои в следното:

1. Преди всичко трябва да се извика лекар и да се пристъпи към стомашната промивка с топла вода. С цел да се отстранят хранителните остатъци от стомаха промивката трябва да продължи до “чиста вода”. На болния нееднократно трябва да се дават обилно /до 1,5-2 литра/ течности с последващо предизвикване на повръщане, като с пръст се дразни корена на езика. Обилното пиене на течности е необходимо и при наличие на спонтанно повръщане;
2. След стомашната промивка болният се поставя на леглото, завива се добре и се стопля /грейка на краката/. Дава му се не много силен чай или кафе;
3. Повърнатите материи и изпражнения се запазват до идването на лекаря, който ги оглежда, а след това при възможност те трябва да се дезинфецират, като се смесят с хлорина.
Ботулизъмът е тежко заболяване,
което се отнася към хранителните токсикоинфекции. То възниква при консумация на храна,заразена с бактерии, отделящи опасни за живота токсини. Често такива продукти са консервирани риба, месо, колбаси, неподложени на достатъчна термична обработка. Заболяването се изявява след 12-24 часа /понякога и по-късно/ с главоболия, световъртеж, обща отпадналост. Характерно е подуването на корема, липса на диария, задръжката на урината. Особената опасност при това заболяване се състои в това, че поразява централната нервна система /нарушено гълтане, раздвояване на погледа и късогледство, отпускане на горните клепачи, дрезгав глас/. По-нататък състоянието на болния се влошава прогресивно.
Първата долекарска помощ на практика е същата както и при другите хранителни токсикоинфекции. Болният по спешност се транспортира в болнично заведение.
Отравяния с отровни или ядливи,
но развалени гъби са твърде чести. Признаците на отравяне се появяват около 1 до 3 часа след хранене. Появяват се тежест, обща слабост, обилно слюнкоотделяне, последвано от мъчително повръщане, силни коликообразни коремни болки, кръвениста диария, главоболие, световъртеж. При потежки отравяния се наблюдават и симптоми на поражение на централната нервна система – зрителни нарушения, халюцинации, гърчове.
В следващите стадии на отравянето се развива двигателна възбуда, която след 6-10 часа преминава в сънливост и апатия. Телесната темпетатура се понижава под нормалната, склерите на очите и кожата пожълтяват. Ако не се окаже своевременна помощ твърде бързо се развива състояние на колапс и настъпва смърт. Правилно и бързо оказаната долекарска помощ може да има решаващо значение за съдбата на болния. При стомашната промивка се препоръчва използуването на слабо-розов разтвор на калиев хиперманганат. Предприема се бързо транспортиране на болния в медицинско заведение.
Отравяне с въглероден двуокис
е възможно както в бита, така и в производството.То възниква вследствие продължително престояване в непроветрявани помещения – гаражи,помещения в които се използува въглероден окис или ацетон, фенол, метилов спирт.
В домашни условия отравяне може да стане в помещения, отоплявани от печки. Отравянето се проявява с главоболие, световъртеж, тежест и сърцебиене. При по-нататъшно престояване в такива помещения настъпва обща слабост, повръщане, задух, сънливост, бледост на кожата, а накрая участено и повърхностно дишане, гърчове и смърт.
Първата долекарска помощ
започва с незабавно извеждане на пострадалия от помещението, най-добре на чист въздух. След това при липса на самостоятелно дишане веднага се пристъпва към изкуствено дишане, а при необходимост и към външен сърдечен масаж, като предварително се почистят устната кухина и глътката от чужди тела.
Положително влияние оказват разтривките на тялото, затопляне на краката, кратковременно вдишване на спиртни пари. При болни с тежки отравяния с въглеокисни газове са възможни и различни усложнения, даже и след бързото извеждане от тежкото състояние. Затова извикването на лекар е абсолютно необходимо.
Отравяния при вътрешно приемане на концентрирани киселини или основи.
Те най-напред предизвикват обширни изгаряния на устните, устната кухина, гърлото и дълбоки разрушения на тъканите. При изгаряния със сярна киселина се образува налеп с черен цвят, с азотна – налеп със сиво-жълт цвят, със солна – налеп с жълтеникаво-зелен цвят, а с оцетна – налеп със сиво-бял цвят.
Киселините увреждат тъканите по-повърхностно, докато основите проникват на значителна дълбочина, поради което изгоряната повърхност е с белезникав цвят и лесно се разпада. Незабавно след приема на киселината или основата се появяват силни болки в устната кухина, зад гръдната кост и в корема. Болките са толкова силни, че могат да доведат до шоково състояние. За кратко време може да се развие колапс.
Първата долекарска помощ започва с изясняване на вида на отровното вещество. Наложително е незабавно извикване на лекар. До неговото пристигане на пострадалия се дава да пие мляко, растително масло, слизести отвари, нишестена каша.
При всички отравяния с киселини е полезно даване на магнезиеви съединения и варовита вода.
При отравяния с карболова киселина и нейни производни мляко, масло и мазнини не трябва да се дават. При отравяния с концентрирани основи трябва да се дават полепващи средства и на всеки 5 минути по една супена лъжица 2-3%-ов разтвор на лимонена или оцетна киселина, или лимонов сок. За намаляване на болките върху корема може да се постави мехур с лед. Отравяния с отровни химикали. При нарушение на техническите правила за безопасност при работа с различни препарати за растителна защита са възможни тежки отравяния, преди всичко с хлорофос и тиофос, които могат да попаднат в организма при вдишване или поглъщане с хранителни продукти. Отравянето се развива в течение на 15-60 минути твърде бурно и може да завърши със смърт. Пострадалият се оплаква от бързо развиващо се главоболие, силно слюнкоотделяне, повръшане, изпотяване, световъртеж, нарушено зрение. Дишането се участява и става хъркащо. Твърде бързо се появяват гърчове на долните крайници, след това парализа на мускулите и спиране на дишането.
Първата долекарска помощ започва с извикване на спешен медицински екип. След това се извършва промивка на устната кухина и глътката, а ако пострадалият е в съзнание се предизвиква повръщане. При спиране на дишането незабавно се прилага изкуствено дишане.
Отравяния с лекарствени препарати.
Проблемът с лекарствените интоксикации е актуален във връзка с лесната достъпност на много препарати и безконтролното им самостоятелно приемане без лекарско назначение. Неконтролираното приемане на лекарства може да доведе до психоневрологични разстройства, нарушения на сърдечната дейност, нарушения във функцията на белите дробове, черния дроб, бъбреците и други органи.
При лекарствени отравяния първата долекарска помощ се състои в незабавно извикване на лекар и отстраняване на остатъците от приетия медикамент от стомаха чрез промивка с топла вода. Пострадалият трябва да се освободи от пристягащи дрехи, удобно да се сложи в леглото, да се затопли и помещението да се проветри. При необходимост незабавно се извършва външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Профилактиката на лекарствените отравяния се състои в строго спазване на правилата за съхранение и приложение на медицинските препарати и отказ от самолечение.