САМУРАЙСКИЯ КОДЕКС

Samurai_by_6nailbomb9

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Увод
ІІ. Изложение
1. История или кои са всъщност самураите
2. Моралният кодекс Бушидо
3. Примери за самурайски норми
4. Санкции при нарушение или отклонение от моралния кодекс
ІІІ. Заключение
ІV. Библиография

І. Увод

Япония е островна държава, разположена в източната част на Азия. Образувана е от четири основни острова- Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку. Столица е град Токио, чиято агломерация е 34 000 000 жители, а това на цялата страна наброява 128 000 000.

Япония привлича с красивата си природа, с богатата и интересна култура, с необикновените хора, които живеят там. Японците се славят като един най-дисциплинираните, трудолюбивите и принципни хора. Може би именно заради това те са една от най-силните икономики в света, държава с висок стандарт на живот, с развито производство и туризъм, модерен и технологиен световен център с екологично мислене.

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, който по-скоро има представителни функции, но той е определян като обединител и символ на нацията. Законодателният орган се нарича Диета и предствлява двукамерен парламент. Начело на изпълнителната власт стои правителство с министър председател, избиран от парламента и назначаван от императора.

Що се отнася до правната система на Япония, тя се доближава до континенталното правно семейство. Съвременното японско право изцяло се базира на западното право. Но интересното при японците е, че виждат в правото апарат за принуда, използван от държавата за налагане волята на управниците. Честните японци странят от правото. То се асоциира само със затвор и с принуда. Навсякъде се търси консенсус в решаването на спорове. Делата са много малко. Идеята за правото не е проникнала във всекидневния живот на японеца. Абстрактният характер на нормите на правото и тяхната логическа природа си остават чужди за японците. Главното за японците са нормите гири, установени за всеки вид човешки отношения от традициите и основани на чувството за привързаност, което обединява индивидите. Така например, кредиторът иска от длъжника да изпълни задължението си само доброволно и то да го изпълни само, ако няма да фалира. Пострадалият не иска обезщетение от виновния, а се успокоява с извинението му и със скромното обезщетение, което виновния сам предлага и определя. Обръщането към съда се счита почти за рекет. Според японците понятието субективно право обезличава човешките отношения, тъй като поставя хората в отношение на равенство, а те се неравни по рождение. Японците предпочитат да се ръководят от емоции и чувства, а не от разум. Японските съдилища примиряват страните, а не решават делата въз основа на закона. Процесуалното право дава много възможности за съглашения между страните. Съдията става посредник.

Може би именно традициите, моралът, обичаите на японския народ, свързани с любовта към родината, обвързаността между хората, себеотрицанието, трудолюбието, имат голямо значение за изграждането на Япония като иконимически силна и модерна държава. Моралът и обичаите се формират през различните етапи от японската история. Едни от най-интересните морални норми са тези, които са уреждали отношенията между господстващата военна каста на т. н. буке или самураи между 12-18 век. Самурайските норми изразявали предаността, верността, самоотвержеността и личната преданост на сюзерена към господаря.

ІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ

1. История или кои са всъщност самураите

„Най-прекрасният измежду цветовете е вишневият. Най-благородният измежду хората е самураят“. Така една поговорка описва военната каста на японския феодализъм. Буквално самурай означава „ някой, който служи“.

Самурайството се зародило през VIII в. в източните и североизточните части на Япония. Негова основа станали избягалите селяни и свободните преселници, търсещи земя и независимост на неспокойната граница с айните. Едва през Х-XII в. в процеса на непрестанните феодални междуособици окончателно се оформили знатните самурайски родове, предводителстващи могъщи дружини, които само номинално се водели на императорска служба. По това време се оформили основите на неписания морален кодекс на самурая “Пътят на лъка и коня” („Кюба-но мичи“), превърнал се по-късно в суровия сборник канони „Пътят на самурая“ (“Буши-до”, където бу-ши представлява китаизиран вариант на думата самурай). Най-голямото изпитание на принципите на самурайския морал станала дългата война между клановете Тайра и Минамото, завършила през XII в. с почти поголовното изтребване на рицарите от дома Тайра. В гражданската война през XII в. назрявали предпоставките за установяване на шогуната – управление на самурайското съсловие начело с върховния военачалник (Шогуна). Разгромявайки Тайра и оставяйки само формално императорския двор в Киото, Йоритомо Минамото пренесъл своя „Полеви Щаб“ в град Камакура, който станал истинската столица на страната. Този политик и блестящ пълководец, отличаващ се с необикновена лична храброст, пръв успял да обедини под знамето си разпокъсаните дружини на самурайските кланове. Усмирявайки едни, подкупвайки други и спечелвайки безкористната преданост на трети, той еднолично назначавал и снемал държавните чиновници, раздавал феоди, изплащал издръжка на дружинниците си в оризови дажби и даже контролирал сключването на бракове. От своите васали шогунът изисквал преди всичко вярност и спазването на законите на честта. Страхливостта и предателството, както и надменността се наказвали със смърт, твърдостта в боя, усърдието и скромността щедро се награждавали.

През XII-XIII в. окончателно се оформили всички основни нормативи на бойните изкуства (освен джу-джуцу): родовете хладно оръжие, методиката на тренировките, правилата на двубоите и етиката на поведението на бойното поле. По това време ръзцъфтели двата японски клона на дзен-будизма, Сото и Риндзай, които дали религиозно-философска опора на съсловието на буши и породили неповторимата специфика на самурайската култура. В годините на регентството на рода Ходжьо (1199-1333) самураите за първи път в историята се сблъскали с външен враг. Японските острови били връхлетени от бурята на монголските нашествия в 1274 и 1281 г. Великият хан Хубилай, завършил покоряването на Китай и фактически овладял Корея, изгарял от желание да подчини на своята власт последното независимо парче суша в източното море – Японската империя. Два пъти обединените монголокитайски сили се опитвали да извършат десант в южната част на архипелага и двата пъти беззаветната храброст на самурайското опълчение печелела победа. Особено кръвопролитие било второто сражение на остров Кюшу, продължило четиридесет и девет дни и завършило с пълния разгром на интервентите. През този период монголите несъмнено били носители на най-модерната военна техника в света, заимствана от едва ли не всички страни на Азия и Европа.

Всеки период от бурната средновековна история на Япония има своите герои, увековечили едни или други самурайски добродетели. В началото на XIV в. из цялата страна гърмяло името на Масашиге Кушуноки, сражаващ се срещу дома Ходжьо и непознаващ поражения в битките. Кушуноки защитавал императора, притиснат от високомерните узурпатори на властта. С шепа бойци той успял да удържи малката крепост Тихая и да обърне нападателите в бягство. Последен пример за васалната вярност на Кушуноки станала битката при Минатогава, където мъжественият пълководец загинал геройски, прикривайки отстъплението на своя сюзерен. С лична храброст и стратегически талант се отличавал и Такауджи Ашикага, свалил от власт Ходжьо в 1333 г. и установил за два века управлението на новата шогунска династия Ашикага. Продължилите век и половина непрекъснати феодални разпри, известни в историята като “епохата на враждуващите области” (XV – началото на XVI в), издигнали цяла поредица драматични фигури.

При Тойотоми Хидейоши (1536-1598), наследник на Нобунага на канцлерския пост, размиването на самурайското съсловие било временно спряно. Със специални едикти Хидейоши потвърдил привилегиите на самураите и забранил на селяните да се изселват. С указа от 1588 г. било строго забранено на обикновените хора да притежават оръжие, каквото след многовековните войни имало във всяка къща. Последвал т. нар. лов на мечове. Селяните били разоръжени. Именно тогава достигнало своя апогей съсловното високомерие на буши, получили правото да изпробват фамилния меч върху всеки човек от простолюдието. Хидейоши бил също първият от владетелите на Япония, опитал да насочи войнствените стремежи на самураите по пътя на външната експанзия. Два пъти през 90-те години на XVI в. той инспирирал “конкиста” на корейския полуостров и макар че и двата завоевателни похода завършили с неуспех, те явно способствали за консолидацията на клановите дружини под знамето на централното правителство. В средите на буши все по-дълбоко се вкоренявали идеите за национално единство, стъпило на здрава съсловно-йерархическа основа.Двеста петдесет и седемте години управление на последната шогунска династия Токугава, краят на която бил сложен от революцията Мейджи в 1868 г., се ознаменували със затваряне на страната за чужденци. В условията на твърда централизирана власт и относително мирно развитие, само понякога нарушавано от селски въстания, самураите се оказали в двойнствено положение. От една страна, те били опората на държавната система. В сравнение с другите три съсловия на “простолюдието” – селяните, занаятчиите и търговците – самураите се ползвали с огромни привилегии. От друга страна, тяхната практическа дейност се свеждала само до носене на караулна служба или, в най-добрия случай, до участие в парадни процесии. В същото време развитието на производителните сили във връзка с развитието на манифактурното производство и засилването на градската буржоазия довеждали до постепенно икономическо израждане на самурайството. Все повече и повече буши и даже влиятелни даймьо ( управител на област) се оказвали в дългова зависимост от търговци и лихвари.Този своеобразен комплекс за непълноценност, породен у самураите от тяхното странно положение, намирал израз в един обстоен стремеж към традиционните морални ценности. Навсякъде възниквали разнообразни школи по бойни изкуства, привличащи хиляди и хиляди адепти. С нова сила се разгорял угасналият по време на междуособните войни интерес към философията, чайната церемония, живописта и гравюрата, изящната словесност. Славното минало било призвано да утешава и вдъхновява буши в епохата на всеобщото падение на нравите, когато нямало интерес към философията, чайната церемония, живописта и гравюрата, изящната словесност; когато неоконфуцианците от чжусианското течение напразно се опитвали да посочат пътя на истината на потъналите в греховни забавления граждани. Именно в този период с благословията на правителството били предприети опити да се преразгледа, усъвършенства и канонизира порядъчно овехтелия самурайски кодекс на честта.

Идеалният самурай през тринадесетте века на образуване, развитие и упадък на това военно съсловие трябвало да въплащава каноничните конфуциански добродетели и да бъде надарен със силата и свирепостта на нио, „стражите на портите“ в будистката храмова скулптура. Отраснали всред пантеистични шинтоистки обреди и празненства, преминали суровата школа на дзенската психофизическа тренировка, самураите още в детството си се превръщали в безстрашни рицари, готови “да се хвърлят срещу гора от мечове” и да загинат на бойното поле. Животът и смъртта на самурая били подчинени на един-единствен ненарушим закон – законът на честта (гири). Пред него отстъпвали на заден план любовта и ненавистта, нежността и състраданието, страхът и тщестлавието – всички тези естествени човешки чувства (нинджьо), които винаги са привличали писателите по света. Идеалният самурай трябвало да стане и понякога действително ставал свръхчовек според ницшеанското разбиране на думата. Неговата душа бил мечът, професията му – войната, постоянно занимание – бойните изкуства, а нерядко и поезията и живописта. Философията ставала негова плът и кръв под сводовете на дзенските храмове в дългите часове на медитация и упражнения с оръжие. Физическо съвършенство, морална чистота, възвишеност на душата – такъв си представяло простолюдието истинския самурай, за такъв самурай се съчинявали песни, легенди, героични сказания.

2. Моралният кодекс “Бушидо”

Изключителен патриотизъм, абсолютно презрение към смъртта, обожествяване на императора и безусловна вярност на шогуна, това са добродетелите, на които се гради „Бушидо“ – кодекса на честта за самураите. Превежданият като “Пътят на воина” морален кодекс съдържал неписаните правила, които един самурай спазвал през целия си живот.

По указание на Иеясу Токугава (1542 -1616) в първите години след идването му на власт бил съставен „Кодекс за самурайските родове“ („Буке шьо хатто“), определящ нормите на поведение за самурая на служба и в личния живот. Второто съчинение, посветено на възпяването на догмите на Бушидо, било житийното описание на подвизите на княз Шинген Такеда „Койо гункан“ в двадесет тома, авторството на което си поделили Данджьо Косака Нобумаса и Кагенори Обата. Малко по-късно се появил трудът на Одзан Дайдоджи (1639 -1730) „Начални основи на воинските изкуства“ („Будо шьошин шю“). И накрая в 1716 г. излезли единадесетте тома на книгата „Скритото под листата“ („Хагакуре“), превърнала се в светото писание на самураите. Това занимателно произведение принадлежало на четката на Цунетомо Ямамото, монах, а в миналото самурай от клана Сага на южния остров Кюшу. След смъртта на своя господар, даймьо Наошиге Набешима, комуто той вярно служил десет години, Ямамото се подстригал и целия си останал живот посветил на обобщението на догмите на самурайската чест. Ясно и убедително нормите на Бушидо са формулирани в „Начални основи на бойните изкуства“ на Дайдоджи Юдзан.

Бушидо – това е Пътят на самурая. Пътят – морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух преминава през тази хармония. Бушидо е морал, етика, а корените му са в Конфуцианството – учението на древнокитайския философ Конфуций.

Като цяло кодексът Бушидо се свежда до пет главни постановки, повтарящи и поясняващи основните догми на конфуцианския морaл:

I. Вярност- Това понятие включва три най-важни положения:
1. Вярност на господаря и любов към отечеството – у верноподаника трябва да гори искрено чувство на почит към господаря и чувство на патриотизъм, частните интереси са недопустими.
2. Любов към родителите и привързаност към братята си – трябва да почиташ предците си, да обичаш роднините и децата си.
3. Усърдие – трябва да си усърден и прилежен и да имаш чувство за отговорност.

II. Вежливост – Също включва три положения:
1. Уважение и любов – трябва да уважаваш и почиташ висшестоящите, да им служиш искрено и да си задружен със събратята си по оръжие.
2. Скромност – не трябва да се кичиш със заслугите си и да се хвалиш със способностите си.
3. Изтънченост – трябва да си любезен и елегантен, да обичаш книгите и изящните изкуства, да си великодушен, да се отнасяш с разбиране към чуждите чувства.

III. Мъжество – Включва четири положения:
1. Храброст – трябва да си храбър при изпълнение на дълга си и смел при опасност, да действаш умело в трудна обстановка.
2. Твърдост и хладнокръвие – трябва да си безстрашен и невъзмутим, да не знаеш що е паника.
3. Търпеливост и издръжливост – трябва да побеждаваш чувствата си, да пренебрегваш интересите си, да търпиш на нужда и лишения, да си твърд и издръжлив, да се стремиш към целта си, преодолявайки всички препятствия.
4. Находчивост – трябва да си съобразителен, пресметлив, предприемчив и инициативен при всяко затруднено положение, точно да преценяваш момента за действие.

IV. Честност – Включва три положения:
1. Прямота и искреност – трябва да държиш на думата си, да ненавиждаш хитруването и раболепието, да бъдеш последователен в убежденията си.
2. Чест – трябва да пазиш честта и авторитета си.
3. Справедливост – трябва винаги да различаваш личното от общественото, да разбираш кое съответства на нравствените принципи.

V. Простота – Включва две положения:
1. Простота – не подобава да се стремиш към разкош, не трябва да харчиш пари на вятъра.
2. Скромност и чистота – не трябва да раздухваш славата си. Трябва във всичко да съблюдаваш простота и умереност, да не бъдеш тщеславен.

От всичко това обаче не следва, че пътят на самурая означава сляпо изпълнение на задълженията и механично следване на дълга. Идеята за дълга и отговорността пред своя род и клан, пред паметта на предците и пред идното поколение трябва да се избистри като резултат от упорита работа върху себе си, дълбоко осмисляне на различни учения, иначе казано – като връх на духовния растеж.

Едно от основните изисквания на Бушидо безусловно е личната храброст, непреклонното мъжество на самурая. В Бушидо идеята за смъртта стои в центъра на всички представи за чест и дълг на самурая:

„Бушидо – пътят на воина – означава смърт. Когато можеш да избираш между два пътя, избери този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си към пътя, който си избрал, и върви!…Всяка сутрин мисли за това, как трябва да умреш. Всяка вечер освежавай ума си с размисли за смъртта. И нека така бъде винаги. Възпитавай разума си. Когато мислиш постоянно за смъртта, жизненият ти път ще бъде прав и лесен. Твоята воля ще изпълни дълга си, твоят щит ще се превърне в стоманен щит” („Хагакуре“).

По време на бой Бушидо препоръчва на самурая да бъде безумно смел, почти безразсъден:

„Ти никога няма да извършиш подвиг, ако следиш хода на битката. Ти ще постигнеш големи успехи, едва когато, без да обръщаш внимание на околните събития, започнеш да се биеш отчаяно като луд. Бушидо забранява да се отдаваш на разсъждения по време на бой. От разсъждаващ воин няма полза“ („Хагакуре“).

В същото време, носейки службата си, самураят трябвало да проявява постоянна бдителност, наблюдателност и пресметливост. Самурайският морал предявявал към буши сериозни изисквания за изпълнение (он), развиващи абстрактни етични положения в стройна практическа система. Преди всичко воинът трябвало напълно да се откаже от лични блага. По-нататък той трябвало да се възпита в дух на саможертва в името на дълга. Личността, обладана от духа на саможертва и усвоила закона на честта (гири) заедно със закона на хуманността (нинджо), е била длъжна да насочи всичките си сили към постигане на всеобщо благо в рамките на своя род, клан и т. н. Тук се задействал принципът за взаимна защита и подкрепа. Идеалите на Бушидо, макар да се определят преди всичко от апологията на фанатизма, по принцип се различават от идеалите на обикновеното армейско сляпо подчинение. Дори отличното боравене с оръжието, неподплатено с духовно развитие, не можело да докаже личните достойнства на самурая:

„Човек, който печели репутация благодарение единствено на техническото съвършенство в бойните изкуства, е просто глупак. Поради недостиг на разум той насочва всичките си сили в една посока и постига успех, без да мисли за всичко останало. Такъв човек е напълно негоден!“(Ямамото Цунетомо)

Самурайската доблест трябвало да се проявява не в надменност, не в празно самохвалство и безогледна сляпа храброст, а в упорита ежедневна работа над себе си, в сериозна шлифовка на майсторството и стремеж към издигане в по-висока степен.

Гордостта и самоуважението на самурая е трябвало да се проявяват не само в храбростта по време на бой, но и в твърдостта, проявена в обикновения живот:

„Дори в случаен разговор самураят няма право да се оплаква. Той трябва постоянно да се контролира да не би случайно да пророни дума, която да го уличи в слабост. По дребна забележка, направена между другото, могат да се правят изводи за същността на човек“ (Ямамото Цунетомо)

Вярната служба на господаря за буши е била дълг и единствена възможност да се следва Пътя (До). Какво би могло да гарантира най-вярна служба на дълга, предначертна на самурая в земния му живот? Разбира се, овладяването на тайните на бойните изкуства и посредством тях – на тайните на мирозданието, на хармоничното единство между Небе, Земя и Човек.

3. Примери за самурайски норми

Съществуват много и различни самурайски норми, формирали се през периодите на японската история, които се отнасят до най-различни аспекти на живота- от това как да се държи, как да говори в един обикновен ежедневен разговор до отношението на самурая към религията или любовта. Моралният кодекс учи самураят винаги да бъде премерен в речта си, да не обижда събеседникът си, да бъде милосърден и състрададетелен, пестелив, учтив, да не се възгордява, да почита и уважава родителите и близките си, разбира се най-вече господаря, да бъде решителен и смел, да не показва слабост или колебание. Моралните норми и съвети привличат със своята мъдрост и практичност. Голяма част от тях са приложими и в нашето съвремие, тъй като се отнасят до непроменими и доказни житейски истини.

Един от най-важните хора, благодарение на когото до наши дни са достигнали много от самурайските неписани закони, е Ямомото Цунетомо. В неговата книгата „Хагакуре“ са изложени принципите, които трябва да следва един самурай. Някои от тях са:

„ Когато си на бойното поле, ако се опиташ да не допуснеш други да бъдат начело и мислиш само как да нахлуеш в редиците на врага, тогава ти няма да бъдеш изпреварен, ще бъдеш обладан от ярост и ще проявиш воинска доблест. Такова поведение са ни завещали нашите предци. Освен това, ако те сразят в битката, трябва да си твърдо решен да паднеш с лице към врага.“

„Винаги трябва да си настроен да надминеш другите във воинската доблест, винаги да чувстваш, че с нищо не отстъпваш на който и да е било и винаги да утвърждаваш своята смелост.“

„Да не се погаждаш със своите, да си склонен да пропуснеш дори и редките събития, да говориш само язвителни думи- всичко това се дължи на плиткоумието. Трябва да затвърдиш в ума си нагласата да бъдеш сърдечен към хората по всяко време и да не ги слушаш разсеяно, тъй щото да изглежда че ти досаждат.“

„През целия си живот всеки ден прави крачка напред, ставай по-изкусен от вчера, а на следващия ден по-умел от днес. Усъвършенстването никога не престава“

„Независимо дали гвори официално или непринудено, човек трябва да гледа слушателя си в очите. Да говориш със сведен поглед е немарливост.“

„Казват, че човек трябва да става в четири часа сутринта, да се измие и среше, да яде, когато слънцето изгрява, и да се отегли за сън, когато се стъмни“

„Самураят си почиства зъбите с клечка, дори когато нищо не е ял. У дома- куче, пред хората- тигър.“

„ Когато в някоя канцелария са извънредно заети и някой влезе прибързано по една или друга своя работа, често ще го посрещнат хладно или с гняв. Това изобщо не е хубаво. В такива случаи професионалната етика на самурая го задължава да се успокои и да се отнесе добре към човека. Грубото отношение към хората е присъщо за лакеите от средната класа.“

„Може да се научи нещо и от придружената с дъжд буря. Когато дъждът те връхлети, не ти се иска да се измокриш и тичаш бързо по улицата. Но макар да вървиш под стрехите на къщите, все пак се намокряш. Когато от самото начало запазиш спокойствие и не хукнеш по улицата, ти ще се измокриш пак толкова, но няма да бъдеш смутен и объркан. Така е и във всички други случай.“

„Детето на самурая се възпитава по определени правила. От най-ранно детство трябва да бъде насърчавана неговата смелост и да се избягва обичйното плашене и дразнене на детето. Ако в него бъде насаждана страхливост, ще му останат белези за цял живот. Грешат тези родители, които нераумно плашат децата си с гръмотевиците, забраняват им да излизат навън по тъмно или им разказват страховити истории, за да спрат да плачат. Освен това, ако детето строго се хока, то ще стане плахо.“

„Дори писмото ти да е само от един ред, бъди еднакво старателен.“

„Майсторите са хора. Ти също си човек. Ако приемеш тази нагласа, скоро ще тръгнеш по техния път.“

„Казват, че дори да му отсекат главата, самураят все още може да свърши нещо.“
„Ако трябва с една дума да кажа какво означава да бъдеш самурай, основното е: бъди предан телом и духом на своя господар. И ако ме попитат какво още е потребно, то е разумност, човечност и смелост.“

„Думата на самурая е по-твърда от метал.“

Нормите на Бушидо са формулирани и в „Начални основи на бойните изкуства“ на Дайдоджи Юдзан:

„Истинската храброст се заключава в това, да живееш, когато трябва да живееш, и да умреш когато трябва.“

„Към смъртта трябва да се върви с ясно съзнание за това, което самураят трябва да прави, и за това, което унижава достойнството му.“

„Трябва да си умерен в храненето и да избягваш разпуснатостта.“

„В ежедневния си живот да не забравяш смъртта и да пазиш мисълта за нея в сърцето си. „

„Уважавай правилото на „ствола и клоните“. Забравиш ли го, никога няма да постигнеш добродетелите. Човек, пренебрегнал добродетелта на синовната почит, не е самурай. Родителите са стволът на дървото, а децата – негови клони.“

„Самураят трябва да е не само примерен син, но и верен поданик. Той няма да изостави господаря си дори ако числото на васалите на този господар се съкрати от 100 на 10 или от 10 на 1.“

„По време на война верността на самурая се проявява в това, той без страх да върви срещу вражеските стрели и копия, да жертва живота си, ако така повелява дългът.“

„Вярност, справедливост и мъжество – това са трите природни добродетели на самурая.“

„Когато спи, самураят не трябва да лежи, насочил крака към резиденцията на сюзерена. По посока на господаря си не трябва да се цели нито при стрелба с лък, нито при упражнения с копие.“

„Ако самурай, лежейки в леглото си, чуе да се говори за неговия господар или самият има намерение да каже нещо за него, трябва да стане и да се облече.“

„Ако на война се случи на самурая да загуби и се наложи да склони глава, той трябва гордо да назове името си и да умре с усмивка, без да търси бърза и лека смърт.“

„Ако бъде смъртно ранен, така че никакви средства вече да не могат да го спасят, самураят трябва почтително да се прости с по-старшите по сан и спокойно да си отиде от тоя свят, подчинявайки се на неизбежното.“

„Владеещият само грубата сила, е недостоен за званието самурай. Освен безспорната нужда от научни занимания войнът трябва през свободното си време да се учи да пише стихове и да се усъвършенства в чайната церемония.Близо до къщата си самураят може да построи скромен чаен павилион, който да обзаведе с нови картини – какемоно, съвременни скромни чашки и нелакиран керамичен чайник.“

4. Санкции при нарушение или отклонение от моралния кодекс

Във всяко свое действие самураят трябвало да се съобразява с висшата справедливост и честност, което, разбира се, е било утопия в онова време на коварни интриги, заговори и междуособни войни. Но независимо от всичко това самураите са били болезнено чувствителни към задиряния на тази тема. Поговорката “буши ва ни гои наши” (думата на самурая е свята) възниква съвсем неслучайно, самураите наистина са презирали лъжата. Това обаче не им пречело да оправдават лъжата, самохвалството и хитростта, която понякога даже била наричана военна. Така че, едва ли е било възможно да се спазват всички описани морални норми, които предтставляват по-скоро идеализъм. Но при нарушение на най-важните норми, които се отнасят до предаността и вярността към господаря, запазването на честта, до висши добродетели, в такива случаи самураите е трябвало да приемат санкциите. Интересното при тези санкции е, че са специфични за японската култура и не са налагани от съдебен или някакъв друг орган. Те се изпълняват доброволно от самураите, с цел да запазят своята чест и достойнство, или пък са по заповед на господаря.

Най-честото наказание е ритуалното самоубийство сепуку или още наречено харикири. Но самураите възприемат сепуку по различен начин и не точно като наказание. За тях това е начин да възвърнат честта си и да умрат достойно.

А що се отнася до харикири, то е по-популярната дума, от разговорния език, сепуку – по-типичната за самурайската лексика, но и двете значат едно и също.Технологията е проста и жестока. Облечен в траурна одежда – бяла на цвят, смъртникът подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва горната дреха и разкрива корема си. Той се промушва с меча си през точката „хара“, която се намира на 2 пръста над пъпа, и раздвижва меча, за да проникне въздух в прореза.Смъртникът си прави прободна рана, след което – напречен разрез надясно. Вади острието и, опционално, прави втори разрез, този път надлъжен, надолу. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, кайшаку, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Да бъде някой кайшаку е огромна чест Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста.

В наръчника за самураи „Хагакуре“, авторът Цунетомо споменава за различни видове сепуку, като цуйфуку и джунши. Всяко от тях е предизвикано от различни причини. Предателство на господаря към идеологията, предателство към господаря от подчинения, провал или грешка, които водят до безчестие на рода, на който служи самурая. В същата книга се разказват истории за различни мъже, извършили сепуку или участвали като секунданти. Нерядко буши сами си разпаряли корема, единствено за да докажат чистотата на своите помисли или при поражение в битка, защото се е смятало за срамно да бъдеш победен.

ІІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През многовековното развитие на японската култутура, белязано от многото воини, когато историята е била свидетел на толкова геройства колкото и интриги и предателства, са се формирали моралните норми на необикновената военна каста- самураите. Изпълнени с човечност, справедливост, житейска мъдрост и още много други ценности, тези норми са регулирали отношенията между японските воини векове наред и са оказали голямо влияние върху развитието не само на уникалната японската култура, а и на разбирането на японците за добро и зло, справедливо и нечестно, дълг и отгорност, любов и жертвоготвност както за близките така и за родината. Не случйно Бушидо е използван като наръчник на японските пилоти- камикадзета, през Втората световна война, когато те умират с радост и чест за отечеството. Именно този пример показва силното влияние на самурайският кодекс на честта върху японския народ.

Разбира се, тези морални норми не са били юридически скрепени, не са били съставени от съдебен или друг държавен орган, но тяхното изпълнение и спазване е било сякаш по- силно от юридическо задължение. Но не бива да се пренебрегва факта, че някои от ценностите и морала, които съдържат тези правила, се срещат в съвременното право като оценъчни явления. Нима справедливпстта, моралът, нравствеността не са едни от основните елементи, които легитимират правото и внасят относителен ред и справедливост в обществото.

Всичко казано дотук ясно показва, че много от самурайските норми могат да обогатят морала и ценностите на човек, могат и да се срещнат под формата на оценъчни явления в съвременото право.

ІV. БИБЛИОГРАФИЯ

1. Цунетомо, Я. 2003, Хагакуре. Записките на самурая, Изток- Запад
2. Юдзан, Д. 2002, Начални основи на бойните изкуства, Изток- Запад
3. www.legaltheory.org
4. bg.wikipedia.org