Просветленият Войн
(Войнът на Светлината)

В градежа на своите храмове хората са използвали изкуства като геометрия, астрономия, аритметика, математика и алхимия, които били наричани “свещени” просто заради тяхното приложение.

Още от самото начало човекът се е опитвал да се извиси, да добие нови способности, дарби и възможности, в търсене на пътят и начина да влезе в контакт с “по-висшите сили”. Конструкцията на храмовете е чист пример за човешкото желание да съгражда паметници отдавайки чест на Боговете, за да ги умилостиви и да им благодари, но човекът разбрал, че важно е също така да изгради свой собствен вътрешен храм, да се пречисти и да опита да бъде като Боговете.

Рицарят или Просветленият Войн от всяко време и произход обеснява добре тази концепция, въплащава копнежа за пречистване, отдаване на Боговете и защита на светините и Най-Святото. За да добие по висока духовност, войнът трябва да бъде храбър, щедър, алтруист, верен, искрен и готов за борба за благородни цели. В такъв случай духовното възнасяне изисква унищение на егото.

Рицарският Път или Пътят на Война (Бушидо) е посветителски, това е мистично-аскетичена пътека, бъде ли тя следвана, отдалите себе си на разрухата на фалшивите, грешните идоли ще бъдат изправени пред най-страховитият от всички нашето собствено его.

Само този който може да води битката със своето его, може да се извиси до по-високи нива и да намери ключа към връщането към Светлината (Морихей Уешиба нарича това Чинкон Кишин).

Човека е ангелът паднал в материалният свят, затова той трябва да остане със съзнанието че тази ситуация не е в унисон с неговата природа и затова те може да бъде само временна. Той трябва да заличи профанската си маска и да започне да гори в нов живот; трябва да се бори срещу духовния упадък.

Човек който стъпва на пътя на война, тренира решено и непрекъснато заздравява волята си, се подготви за своята свещена война- тази която трябва да води срещу самият себе си, страстите си и своите инстинкти. Истинският войн е готов да жертва живота си в името на по-висша цел: да осъществи по-добър цвят управляван от Любов, братство и хармония.

Морихей Уешиба е бил “човек пробуден приживе”. Използвайки израз на Платон: той се е борил със сприхавостта и похотливостта и успял да доминира над тях. Усъвършенстването и постоянното практикуване на Айкидо довежда посветеният до състояние на постоянна бдителност в което той може да предусети емоциите, инстинктите и дори мислите на своя опонент. Врагът, който атакува, е човек, който се страхува; той е в тъмнината на собствената си ярост и е ослепен от собствената си заблуда.

Способният айкидока добива представа за този капан на тъмната страна в който неговият опонент живее, и успява да поеме атаката с невидимо но ефективно действиена любов и състрадание, спасявайки го от смъртоносната опасност: него самият.

Една от усните лекци (учения) (куден) на Създателя на Айкидо гласи “когато врагът атакува, завихри го нагоре със спирала от любов и го положи обратно на земята сякаш оставяш бебе в люлката му, за да избегнеш да го нараниш”. Голямото майсторство на техниката е очевидно да се държиш по този начин, но преди всичко трябва да притежаваме солиден контрол над собствените си инстинкти.

Първо трябва самите ние да започнем борба с егото си и да го унищожим, ако искаме да получим способността да трансформираме и другите. Тази задача на е никак лесна, но за да я доведем до край е необходимо първо да погледнем надълбоко в самите себе си, да определим какви са пречките пред енергиините ни кръгове и след това да отворим сърцето си за останалите, виждайки ги не като отделни единици, а като съставна част на вселената към която и ние принадлежим. Тази гледна точка ще ни помогне да разберем, че нашата цел не е разрухата, а да опазваме, да защитаваме, да внасяме отново ред във хаоса.

Автор: Паоло Коралини
Превод: Александър Буюклиев