Помирението

168464_10150119688424766_645144765_7584352_5879525_n

Една много изтъркана дума,изпълнена с толкова много смисъл. Познавах Човек,който бе достигнал до нея и я практикуваше постоянно. Човек,чиято усмивка не слизаше от лицето му, Човек, който на всяка цена се стремеше да бъден помирен с всичко в живота, във всяка една ситуация, по всякакъв начин… Попитах го веднъж: “Какво за теб означава Помирение?” – след което последва уникалната му усмивка и със замислен и дълбок поглед ми отговори, че отговорът в помирението е вярата: “Трябва да вярваш на хората, да не забравяш приятелите си и да не изоставяш никога хората с които си бил….” Тогава не го разбрах, и след тези тежки години от както го няма разбрах, че думите му са се превърнали в едно непостижимо кредо, една фикс идея на съвремения етап…
Мислих си защо всичко е толкова трудно да се постигне? Кое е това, което трябва да се промени.
Познавам доста хора, които бяха по-близки с него и го познаваха много по-добре от мен, същия този човек. Заедно коментирахме темите за вярата и за помирението! Отговорите бяха много хубави и сладки, но действията им говореха друго! Те показваха не помирението, а примирението им!
Ето за тази приказка говорим за ПОМИРЕНИТЕ И ПРИМИРЕНИТЕ.
До колко ние сме такива? Лесно е да наведеш глава, всеки да те мачка, да се оставиш да бъдеш играчка в чуждите ръце, да бъдеш оръжие в чужди войни … и да бъдеш примирен…..
Но да си помирен, трябва да бъдеш много повече от това – трябва да си СМЕЛ, да вярваш и да не забравяш…
Странното е, че на пръв поглед всичко изглежда толкова лесно, но тези неща се изпълняват толкова трудно.
Може би и аз не съм ПОМИРЕН, но се опитвам и вярвам, което е най-важното!
ДА, искам да съм, но най-много от всичко искам да погледна онова усмихнато лице и да го питам отново: “Сега когато те няма – кой ще им покаже, какво е да си ПОМИРЕН?”
Посвещава се на един истински приятел, който вече не е сред нас… ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ИВО!