Национален Лагер по Традиционно Джу – Джуцу „САКУРА“ 2011 – ПРОВАДИЯ

skaura1

Сакура е символ на японския характер. Това е така, защото животът на самураите е бил сравняван с живота на вишневите цветове, който продължава “не повече от три дни”, но е красив и достоен. По рождение аристократ, японското вишнево дърво не дава плодове, единствената му мисия е да ражда красота. Затова то присъства неизменно в мотиви в кимона, порцеланови съдове, декоративни предмети. Японците се гордеят със своята сакура, защото само те я имат. Традициите за съзерцание на вишневия цвят датират от дълбока древност и са запазени и до днес.

Този дух на типичното японско мислене се опитахме да предадем и тези 8 дена в които бяхме заедно – близо 40 трениращи, които отдаваха всичко от себе си за да наподобят душата и усещането за тази неизменна красота.

Провадия или известна в древността ОВЕЧГРАД, е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.

Днес този град е станал превликателно място за туристи от цял свят който биват запленени от неговата китност, красота и подреденост.

Именно тук, решихме да преминем  МИСОГИ (пречистване) на нашите души и да осмислим чрез физически упражнения, техника на джу – джуцу това което става вътре в самите нас.

Перфектните услови и организация предоставени от Клубът за Традиционни Бойни Изкуства – ТАЙФУН в град Провадия, ни позволиха да отдадем всичките си сили в освояването на техниката на това необятно бойно изкуство. Незабравими ще останат миговете в които бяхме да тренираме на Крепостта (КАЛЕТО). Там като, че ли се усеща този дух на войните които са я защитавали дълго време. Погледът към града спира дъха ти, всичко бе се раззенелило и вишните сякаш ни подканваха да продължим да тренираме…..

Разходките в малкия и китен град, направиха лагера много приятен въпреки тежките сутрешни тренировки. Да усетиш спокойствието, и да усетиш, самотата в себе си ти дават тласък да осъзнаеш какво си в същност, какво си направил на тази тренировка и какво трябва да направиш следващата. Разбираш себе си!

Бяхме настанени в хотел, който е реконструирана къща във възрожденски стил. Самите стаи, коридори, вътрешния двор ни напомняха колко много красота има в това наше българско, а от друга страна, как българската душевност се преплита с японската традиция. Вишната на двора ни връщаше към  целта за която бяхме тук. Релаксирали поемахме на бегом към следващата вечерна тренировка. Техника след техника, нещата се сведоха до автоматизъм и изведнъж започнахме да разбираме смисъла на всяко едно движение, всеки един блок, удар, захват. Как всичко е премерено, имащо смисъл и някак си изчистено….. може би същото както цвета на вишната. Започнахме да усещаме какъв е и смисъла на лагера….. да влезнем в хармония със себе си.

Да видиш работата с КАТАНА под вишневия цвят, е може би едно от най – вълнуващите неща. Острието което може да те разполови близо до красотата на дървото и неговия цвят, те кара да се замислиш и над това коло е тънка границата между живота и смъртта. А къде е границата – границата си може би смаия ти – ти който държиш катаната и си под този вишнев цвят.

Изпита! Може би едно от поредните силни изживявания. Техника, техника, техника, умора, техника, умора – тези две думи се редуваха и постоянно се стремяхме да покажем нашия дух и красотата на техниката – така като прави този нежен и красив цявт.  Не знам дали успяхме, но усетихме, че всичко имаше някакъв смисъл и бяхме удоволетворени от резултатите. В същност те не се изразяваха с поредната защитена степен а в това, че най – накрая разбрахме думите на Сенсей Камен Радев – „Победи себе си и ще усетиш Силата на Вселената“. Не знам за каква сила става дума, има време ще се опитам да разбера – но определно се чувствам по – силен в мислите и  действията си.

Няма нищо по красиво от това да видиш 5 годишния Стели и 77 годишния Бай Стефан да правят техниките с един и същ интерес и старание. Това няма как да не те накара да правиш тази техника още по – добре.

Може би най – трудно беше тръгването. Не искахме всичко това да свършва. Този лагер бе едно незабравимо преживяване, в което се усети приятелство, желание за осъвършенстване и магията на този древен, китен и красив град……..

Магия която ни завладя! Провадия очаквай ни отново!