ЗА ВЯРАТА И БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

4-VII-2011

По някога на човек му писва от всичко, иска да зареже всичко и да се скрие от всички. Дали това обаче не е скриване от самия себе си и бягство от собствения си свят? Защо се случва така, че влизайки в дожото, най – напред се раздаваме а след това биваме разочаровани? Много пъти ми се е случвало да си сгъна моето ги и да си казвам – това е наистина края. Затварял съм се в себе си…… и след това съм разбирал, че това е било нещо, което е било наистина бягане от моето си „АЗ“. Резултатът от това е само един – прилежно сгънатите ГИ се изваждат от онзи „скрит“ ъгъл и са готови за експлоатация отново….. но като, че ли не е същото! Има нещо, което те кара да се замислиш, дали си достоен отново да запашеш колана, който е пропит с потта на многогодишните тренировки, и е символ на твоята вяра, и на доверието на твоя учител, че наистина си достоен за него. Факт е, че бойните изкуства са като динамит – веднъж запалени в нечие сърце, те не могат вече да бъдат спрени.
Тогава от къде идва това желание да спрем? От къде идва разочарованието?
Въпроси които са ме тормозили доста време, въпроси на които все по често си ги задавам като осмислям пътя който съм преминал и трудностите през които съм извървял. Въпроси които са актуални винаги. Може би прагматизмът да видиш че нещо се получава и че става много пи бързо е това което те кара да се чувстваш слаб и да си мислиш че това не е за теб? В края на краищата няма нито един олимпийски или световен шампион над 60 години а и майстор по бойни изкуства (а не по бойни спортове) под 60? Това означава, че Пътя е съпроводен преди всичко с много, много, много търпение. Търпение, което е в нас, търпението, което трябва да подтисне нашия прагматизъм. Как? Чрез вяра в хората които са на среща ти и са отдали живота си за да изминат този път, и да ни прекарат през него. Ние сме като слепци….. вървим водени от някой който наистина ни обича и се раздава за самите нас….
Другата причина може би е чувството което ни обхваща след многото повторения може би стотици и милиони – тази монотонност която ни обхваща, апатията, за това което ще се случи на всяка една тренировка. Така е – перфектност се постига след милиони повторения – и то не само технически а на чисто мисловно ниво – чисто психически, тогава, когато тялото не иска а разума и желанието ни подтикват да правим това движение от ново и от ново. Ако се върнем назад и погледнем природата – един диамант няма толкова голяма стойност ако не е шлайфан и обработван – за да се обработи обаче е необходимо да се извършат милиарди движение – така се разкрива неговата неземна красота достойна само за Космоса! Необработения диамант са нашите качества а тренировките са нашата шлифовка. Ако искаме да достигнем до състоянието да бъдем наистина ценени за това което сме, е необходимо да се шлифоваме многократно.
Не е и за подценяване и мисълта която започва да те гложди „Ооооо аз знам всичко от тук! Няма нещо ново, което да ми се покаже!“ Това е типичната майсторска болест. Щом знаеш всичко – покажи какво не знаеш тогава! Оказва се, че след време разбираш колко смешен си бил, и как си подценявал всичко и всички покрай себе си! Оказва се, че само тези мисли те карат да тъпчеш само на едно място! Но когато тъпчеш на едно място без д има пълнеж с оказва, че пропадаш! Така е и в живота – тъпчеш ли над кухина – пропадаш в нея!
Какъв е изхода от този порочен кръг? За мен това е ВЯРАТА в човека който е на среща ти! Вярата, че дори и да не го разбираш ти го следваш, и му се доверяваш. Не нахалства а оставаш спокоен! Все пак този човек, е прокарал собствения си Път и не те кара да вървиш по него а ти показва камъните които трябва да заобиколиш, пукнатините в които можеш да попаднеш.
Смисъла на Бойните Изкуства е да усъвършенстваш себе си а не да имитираш някого! Необходимо е да го разбереш и да го почувстваш със сърцето си! Това е ПЪТ! ПЪТ който има много завои и неравности, но ПЪТ който не може без няколко важни неща:
J I N – доброта;
G I – чест, справедливост;
R E I – любезност, етикеция;
C H I – мъдрост, интелект;
S H I N – искреност, откровеност;
C H U – лоялност;
K O H- уважение.
Или с други думи – морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото
И последно: за да извървиш това ти трябва смелост и търпение, което е равностойно на ВЯРА!
Посвещавам тези редове на всички, които ще се, са се и се отдават на Пътя, наречен БОЙНИ ИЗКУСТВА!

УСПЕХ!
Камен Радев