ДОДЖОТО

dojo_port

Доджо е мястото, където се учи (практикува) Пътят. В съвремието обикновено доджо се възприема като място, в което се преподават бойни изкуства. Но истинското духовно понятие за доджо е много по-прецизно. Санскритската дума бодхимандала е в основата на японското разбиране за доджо. Бодхимандала означава място за просветляване. Японските дзен будисти достигат до извода, че за да може личността да израства по пътя на просветлението, се нуждаят от център за това. Така е било създадено доджото.

Ходоки означава развързване на ръцете. Това е бил период на чиракуване, по време на който учениците, желаещи да изучават бойни или духовни дисциплини, са били преценявани от главата на доджото. Продължителността на този период не е била определена. Напротив, било е оставено на учителя да реши кога един ученик е готов да започне по-напреднала физическа или духовна тренировка. Ходоки вече почти не се практикува.

В съвременния свят доджото по бойни изкуства често има състезателна структура – учениците се състезават помежду си, за да повишат нивото на бойните си умения. Така атмосферата не е на Тайхей (дълбок мир), а на неуравновесена агресивна енергия. Модерното състезателно доджо е в остро противоречие с истинската идея на доджото.

Причината, поради която съвременните сенсеи (инструктори) по бойни изкуства не следват истинския идеал за доджо, е двояка. От една страна, много от практикуващите бойни изкуства вече не са обучавани в истинския път. Ударението на тренировките е предимно върху физическия аспект и духовната част обикновено се пропуска. От друга страна, съвременните хора живеят в един индустриализиран и забързан свят и единствената им цел е да вземат шодан (първи дан) или черен колан и да отворят собствена зала.

Тези, които разбират йерархията в бойните изкуства, знаят, че притежаващите шодан до сандан (3 дан) са просто напреднали ученици. Тяхната техника не е все още изчистена за високите нива на изкуството. Т.е. те владеят техниките в джуцу на ниво физическо разбиране.

Инструкторите не биха могли да преподават бойни изкуства правилно, преди да са защитили йондан (4 дан). От тази точка те започват да практикуват на ниво уадза. Уадза започва от момента, в който интуитивните умения започват да преобладават над чисто физическото разбиране.

Практикуващите бойни изкуства не са овладели определено изкуство, докато не постигнат годан (5 дан). За това са нужни поне 20 години практика. На това ниво те достигат рюкю. Тази дума, буквално означаваща скъсяване, е нивото, в което физическите и духовните сетива се преплитат в едно всеобщо разбиране на света.

Откакто черният колан е приет за външно представяне на вътрешни способности, много от съвременните практикуващи се стремят към него, без да отчитат определения смисъл на ранговете. Така те гонят само степента, без да се интересуват от качествата, които тя олицетворява. Това е мотивираща причина за много практикуващи, които мислят, че притежаването на определена степен ги прави и притежатели на знанията на техните предшественници. Това е нещастен субпродукт на модерното общество, където натрапчивата идея за целта кара хората да пренебрегват истинските основи на това, което ги прави наистина способни в областите на знание, преди да започнат да преподават приложението му.

В традиционното бойно изкуство на самураите, което се е развило до съвременните бойни изкуства, успоредно с кю-дан степените има и нива, определящи напредналостта на един учител. Сенсей е японската дума за учител. Това не е титла, която трябва да се защитава. Такъв е и случаят с шихан (майстор). Тази титла се използва за учители с по-нисък ранг или помощник-учители. Истинските нива на учителите в японските бойни изкуства са следните: Ренши (напреднал воин), Кйоши (учител на воините) и Ханши (водещ воин). Както в случая с дановете, тези нива са награди за постижения и учителски прогрес по пътя на физическото и духовното развитие.

Тъй като много съвременни инструктори по бойни изкуства не са добре подготвени да учат учениците си на тънкостите от определен стил бойни изкуства, защото те самите все още не са ги усвоили, се забелязва упадък на истинските духовни елементи в бойните изкуства. Така в повечето случаи истинското значение на доджото е пренебрегвано в услуга на паричната печалба.

За търсещите истинския път на духовното усъвършенстване истинското значение на доджото е място на съсредоточие на същността. Почти както в църква, доджото е мястото, където може да се усети присъствието на духовна енергия.

Доджото не трябва да се разбира като определено място, в което идвате да практикувате. Това може да е част от вашия дом, дори малък ъгъл. Когато се пази от изпълняване на ежедневни дейности, такова място постепенно придобива енергията, присъща на доджо.